Catch me |Z.M |

Трябва да тръгваш

Втори ден. Стоя втори ден пред стаята ѝ, а тя все още не се е събудила. Докторите все повтаряха,че няма от какво да се притесняваме, но докато не видя красивите ѝ очи, корема ми ще е на възел. Вчера след като майка ѝ ми повтори поне 10 пъти да си тръгвам се запътих към вкъщи. Карах бавно по пътя, мислейки си как можех да предотвратя ситуацията, в която сме. Щом се прибрах веднага влязох под душа. Главата ми беше каша и имах нужда да помисля. Но през цялото време единственото нещо в мислите ми беше тя. Толкова горда. Никога не съм виждал толкова огнена жена. Погледа ѝ беше цял нов свят. Може да те накара да направиш, всичко което поиска.

Щом се изкъпах, облякох чисти дрехи и се насочих пак към болницата. И ето ме, вече е 15:00 часа и тя все още не се е събудила. Найл и Лиам ги нямаше отдавна, а майка ѝ и баща ѝ бдяха над стаята ѝ на смени. Вече не ме свърташе тук. Исках единствено да чуя отново гласа ѝ, дори и да ме залива с омраза. Надявах се да не ме изгони щом ме види тук.
- Зейн, прибирай се, обещавам,че ще ти звънна щом се събуди! - гласа на баща ѝ достигна до ушите ми и ме извади от мислите ми. В отговор само поклатих глава отрицателно, а той въздъхна.
Изведнъж в стаята влетяха доктора и мединските сестри. Сърцето ми пропусна удар. Какво се случва? Тя добре ли е ? Родители ѝ влязоха в стаята, а аз тропах нервно отвън. Чувах разни гласове и беше пълен хаос. Г-жа Джонсън повтаряше името ѝ. Изведнъж всичко отихна и вратата се отвори. Очаквах най-лошото, но там ме посрещна усмихнат доктора с думите,че е будна. Издишах въздух, който не знаех,че държа и възела в корема ми изчезна. Не можех да контролирам усмивката си. Баща ѝ се показа и ме покани вътре.
- Ние ще излезем - каза майка ѝ, щом влязох аз.
- Здравей. - казах аз. Как трябваше да се държа?
- Здрасти. - погледа и шареше из стаята.
- Как си? - приближих се до нея
- И по-добре съм била - каза безразлично
- Радвам се, че се събуди - усмихна и се аз. Реално не си намирах място от щастие, защото тя е добре. Ако и се беше случило нещо, щях да умра.
- Виж, благодаря,че си ме спасил и че си стоял тук, докато се събудя, но мисля,че е време да си ходиш - не очаквах да ме посрещне радостно, но все пак заболя.
Кимнах вяло и се обърнах, за да си ходя.
- Ей - прошепна тя - Благодаря,че си ми помогнал. Оценявам го и ще ти се отблагодаря. Татко каза,че колата ми ще отиде за скрап, но ти все пак не си дал да я вземат.
- Няма проблем, не искам нищо да ми връщаш, просто исках да си добре - казах и излязох от стаята.
- Аз си тръгвам - казах на родители ѝ - Между другото, колата ѝ ще бъде поправена, но не и казвайте.

Щом излязох от болницата веднага тръгнах към сервиза на моят приятел, който вече трябваше да е започнал поправянето на колата.
- Как е, приятел ? - поздравих Итън, щом влязох в сервиза
- Добре, при теб? - усмихна се той.
- Зле, но както и да е. Какво става с колата ?
- Не съм я почнал
- Как така не си я почнал? Итън тази кола ми трябва готова след 2 дни?!
- Зейн, не мислех, че говориш сериозно. Тази кола е пълен боклук.
- Тя да те чуе как говориш за колата ѝ.. - обади се едно момче, което сменяше маслото на някаква Тойота до нас.
- Коя? - попита Итън, гледайки ту мен, ту него
- Човече, няма начин да не познаваш тази кола. Това е легендарната с3-ка на бягащата красавица.
- Познаваш я? - казахме аз и Итън едновременно
- Да, карах веднъж с нея, но мина покрай мен като спрял - засмя се той
- Ако си карал тази Тойота и баба ми ще те мине - подмисхнах се аз, а той отново се засмя.
- Не човече, аз..
- Както и да е - прекъснах го грубо. Какво ме интересува с каква кола е бил? - Итън, искам тази кола готова до 2 дни.
- Добре - въздъхна той - Ще ти направя списък какво ми трябва. Трябва и да ми кажеш какво е правено.
- Аз знам - обади отново г-дин "карал съм с Лейла" - След като карахме тя ми даде да и разгледам колата. - Какво?! На мен Лейла никога не ми е давала дори да и доближа колата. Бях крайно раздразнен.
- 2 дни - изръмжах и излязох с гръм и трясък от там.