Catch me |Z.M |

Car chick mode

Мирис на гуми. Масло. Бензин. Турбини. Колектори. Следи от гуми. Висока скорост. Това е живота ми.

- Татко, погледна ли колата ми? От два дена пренадува и не мога да разбера от къде е проблема.. - нападнах баща ми веднага щом влезе в кухнята. Бях изключително изнервена. Тая консерва от два дена се шегува с мене. Прегледах абсолютно всяка частица от двигателя и .. нищо.

- Добро утро и на теб, Лейла. - каза баща ми, правейки отегчителна гримаса - Да, погледнах я.

- И? - подскочих заинтересовано. Най-накрая. Свършиха мъките ми.

- Лейла! - скара ми се майка ми. Супер! - Остави баща си поне кафето си да изпие!

- Просто маркуча ти от бууст контролера се е изкарал. - обясни баща ми. Погледнах го за момент, за да разбера дали не си прави шега с мен. Но не. Продължаваше да ме гледа тъпо.

- Ама,ама .. - запелтечих аз. - Погледнах всеки сантиметър от шибания двигател - беше мой ред да гледам тъпо.

- Лейла! - повиши отново глас майка ми.

- Извинете! - усмихнах се невинно. - Излизам!

- Таа, тоя маркуч просто се бил изкарал. Гледаше ме толкова тъпо. Сякаш ми се присмиваше,Джо. - с най-добрия ми приятел пътувахме към мола, за да избере подарък за приятелката си и аз просто му мрънках. Както винаги. Нали затова ми е най-добрия приятел, хъх?

- Млъкни и мисли какво ще взема на Анджела. Шибания и рожден ден е утре, а аз нямам подарък. Аз съм най-лошото гадже. НЯКОГА!!

- Да, но пък си най-добрия най-добър приятел. НЯКОГА!! - засмях се аз.

- Е, предполагам си права! - Джо се засмя също.

- Аз винаги съм права, Джозифер! - натъртих на детинския му прякор и той се намръщи.

- Освен за маркуча, защото "той няма как да е излязъл, защото е здраво хванат" - Джо цитираше думите ми, спечелвайки си злобен поглед от моя страна.

- Ще избираш подарък сам!

- И аз те обичам! - усмихна се сладичко и се облегна на рамото ми. Спрях на светофара, а до мен спря позната за мен кола.

- Ейй, бягащата, виждам,че си поправила звяра? - ухили се от другата кола Найл. Усмихнах се глупаво и просто поклатих глава.

- Да, Найл.

- Една гонка за спорта? - намигна ми закачливо Найл. Видях с периферното си зрение как Джо сложи колана си. Погледнах към светофара.

- Хвани ме, ако можеш! - ухилих се и настъпах педала на газта до долу. Чу се свирене на гуми. Целия град беше пълен с камери, но когато баща ти е бивш състезател не се притесняваш от такива работи. Няколко секунди след мен се чуха и гумите на Найл как свирят. Вкарах на втора предавка и гумите ми отново въртяха. За нищо на света не бил заменила това. Чувството е уникално. Да усещаш вятъра и адреналина ти да е на макс.