Catch me |Z.M |

Зейн знае

* 3 месеца по-късно*

През изминалите три месеца нещата се влошиха. Избягвах приятелите си, нашите се караха често, чувствах се самотна и тъпата ми кола се счупи. Това бяха отвратителни 3 месеца.
Стоях в гаража ни с татко. Колата ми беше качена на подемника, а аз се въртях около нея, спъвайки се в пръснатите инструменти.
- Мамка ти - изпсувах тихо, когато настъпах един болт
- Ако не беше толкова разпиляна, това нямаше да се случи - чух глас зад себе си.
- Говори ми - казах съркастично на баща ми и извъртях очи.
- Ли, какво се случва с теб напоследък? - попита баща ми докато оглеждаше колата ми отдолу. - Меката връзка е на път да се скъса - допълни той
- Нищо татко, не се притеснявай. Добре съм - въздъхнах шумно - Ще погледна какво мога да направя с меката връзка. Ти какво правиш тук?
- Не видях колата ти отпред и реших,че си тук, понеже напоследък не излизаш много.

Не казах нищо. Наистина напоследък не излизах много. Дори на лекции не ходех редовно. С Тайлър от време на време си пишехме, но не както преди. Откакто се скарах с Хари, някак всички се отдръпнаха от мен. Кого залъгвам, аз ги изгоних от живота си. Тотален идиот. Което ме подсеща за Зейн. Откакто го ударих с вратата се спречкахме само два пъти след това. Разбрах, че е започнал да има много победи на отсечката. Това не ми се понрави,но нищо няма да направя. Не съм ходила там от 2 месеца. Това беше най-трудното.

Отново се намирах в този отвратителен университет. Хари ме гледаше тъжно,но не идваше да говори с мен.
- Зейн знае - чух глас зад себе си. Беше Найл.
- Какво знае, Найл? - попитах незаинтересувана.
- За вашите, за сервиза, за колата ти,че не е това, което казваш.. - вдигнах погледа си рязко към него. Но се замислих. Нямаше какво да загубя вече. Той открадна приятелите ми, открадна славата ми на отсечката, съмнявам се да открадне нашите, така че...
- Добре - казах аз и взех нещата си от шкафчето. - Не ми пука - затворих вратичката на шкафчето и си тръгнах. Слизах бързо по стълбите на входа, готова да се махна от тук. Изведнъж пред мен изкочи Зейн. Въздъхнах звучно и го погледнах в очите. Очите му бяха тъмно кафяви, почти черни. Как не бях забелязала това до сега?
- Здравей! - каза той с напълно нормален глас, почти усмихвайки се. Каквоо?
- Какво искаш, Зейн?
- Просто те поздравявам? - повдигна рамене той и прозвуча повече като въпрос.
- Не ми е до твоите глупости. Върви при приятелите ти, мястото ти не е около мен.
- Леле, това не е Лейла, за която слушах на отсечката. - погледнах го тъпо. - Чух за нея,че тя не се отказва лесно. - главата ме болеше страшно и изобщо не исках да го слушам.
- От какво съм се отказала, Зейн? Не ми е до твоите глупости! - повторих отново.
- Знам за вашите! - каза той от никъде. Добре, мамка му, това момче не чува ли какво му говоря. Изпуфтях и тръгнах да го заобикалям, но той хвана ръката ми.
- Ако ти е мил живота ме пусни! - изсъсках срещу него
- Ето това е Лейлаа - лека усмивка се покажа на лицето му. Какво му става? Държи се нормално, усмихва се, какво е намислил?
- Не ми пука,че знаеш вече за нашите, не ми пука, че приятелите ми ме зарязаха заради теб и не ми пука какво говорят на отсечката - казах остро и отскубнах ръката си от неговата. Ядоса ме. Главата ме заболя двойно повече и започна да ми се вие свят. Залитнах, слизайки по стълбите, но бързо се осъзнах. Всичко беше наред. Усещах го след себе си. Две-три минути по-късно бях на паркинга на университета и виждах колата си. Облегнах се на нея. Какво ми ставаше, никога не ме е боляла така глава. Дали не е защото снощи не спах?
- Не можеш да караш в това състояние. - чух отново досадния му глас
- Много съм си добре. Кой си ти,че да ми казваш какво мога и какво не? - бях груба,но той ме ядоса. И какво за бога се случва? Докато щяхме да си избодем очите, сега едва ли не, ми се прави на загрижен.  Качих се в колата си и я запалих. Татко беше прав, меката връзка наистина заминава. Гласът на мотора е друг. Както и да е, когато не ме мързи ще я погледна. Погледнах в страничното ми огледало и видях Зейн, който не беше мръднал от мястото си. Усмихнах се ехидно на идеята,която се зароди в главата ми. Опънах ръчната и дадох на първа. Натиснах педала до долу и колата започна да тресе, опитвайки се да тръгне, а скоро и гумите започнаха да пушат. Зейн стоеше и не мърдаше. Пуснах ръчната и колата рязко тръгна. Зейн се губеше в пушилката на гумите ми.
Обикалях из квартала с колата ми. Бях на няколко пресечки от нас, когато телефона ми звънна.
- Кажи, баща ми? - казах когато вдигнах.
- Лейла Джордан - каза баща ми. Загазила съм. - Какво си мислиш,че правиш?
- Ъм, нищо? - попитах невинно.
- Като се прибереш в къщи ще си поговорим как нищо не си направи - каза ядосано и затвори. Блъснах главата си във волана. Мамка му. Тъкмо беше спряла да ме боли главата. Получих рязки болки в лявата част на главата. Хванах се с две ръце, напълно забравяйки,че шофирам по оживена улица. Погледа ми беше замъглен. Отново остра болна прониза главата ми. Чух клаксон. Не помня нищо повече.

Zayn's pov
Карах към вкъщи. След разговора ни с Лейла се чувствах странно. Найл ми отвори очите. Не бях прав да идвам тук и да и отнемам нейните неща. Аз също щях да съм ядосан,ако тя ми стори това. Исках да се извиня, но тя вече беше прекалено афектирана от мен. Можехме да бъдем добри приятели. Признавам си,че разбира от коли. Найл ми каза,че кара и мотор. Имаме толкова общо. Разбрах,че тя е душата на компанията, но когато я видях не изглеждаше така. Косата и беше вързана на хлабав кок, облечена в широко долнище и някакъв обикновен топ, а лицето и беше безизразно. След глупостта, която направи на паркинга на университета тръгнах след нея. Бях сигурен,че охраната ще звънне на баща и. Исках да съм до нея, когато това се случи. Лиам каза,че са много близки с баща си, но въпреки това не и разрешава да прави глупости. Карах след нея, но тя шофираше много неадекватно. Като се замисля и на паркинга не изглеждаше много добре. Видях как вдига ръцете си. Какво прави това момиче в тази кола? Танцува ли? Не ми изглеждаше много весела. Колата и започна да навлиза в платното за насрещно движение. Чух клаксон. Мамка му.

П.С: Здравейтеее! Завърнах се и смятам този път да съм редовна. Искам вашето мнение за главата. Допада ли ви? Да променя ли нещо? И така... съвсем скоро ще кача следващата част.