Catch me |Z.M |

Изгубих ли я?

Зейн
Карах бясно из града. Тези няколко дни съм пълна каша. Момчетата постоянно ме разпитват какво ми има, но ги режа с това, че не ми се говори. Не знам какво ми става. Това момиче обърква мислите ми. Не знам защо Раян ме дразни толкова, просто като го видя около нея и кръвта ми кипва.
В крайна сметка след всичкото обикаляне завърших в нашия квартал. В бара. С Найл и Лиам. За поредна вечер. Чувах, че обсъждаха някаква гонка от последното ни ходене, но разговора не ми се стори интересен и погледа ми започна да обикаля около нас. Бяхме седнали на бара и имах пряка видимост към всички. Няколко двойки се натискаха по сепаретата, имаше една групичка момичета на едната маса, а останалата част от клиентите бяха мъже на средна възраст. Едно от момичетата вървеше към мен и аз извърнах поглед, но въпреки това успях да я огледам. Имаше черна дълга коса. "Като на Лейла" - каза подсъзнанието ми, а аз си бих мислено шамар. Стройната и фигура вече ми се намираше от ляво и ръката и се спря на рамото ми. Усетих движение от Найл и Лиам. Бяха се навели напред през мен и я зяпаха.
- Здравей, не съм те виждала до сега тук. - изчурулика сладко чернокосото момиче. И намести потника си, за да може гърдите и да се виждат още повече. - Аз съм Нанси.
- Зейн - казах сухо и отпих от уискито си. Главата ми вече тежеше. Поръчах си още една чаша уиски.
- Искаш ли да пийнем нещо заедно и да си поговорим? - пръстите и милваха рамото ми, а от това нейно действие ми се догади.
- Не. - изпих прясно сипаното уиски на екс. - Няма да те чукам, можеш да се върнеш при приятелките си. - казах ѝ просто и се завъртях, казвайки на момчетата, че се прибирам.
Излязох навън и явно чак когато ме удари студеният въздух осъзнах колко пиян съм. Виждах замацано, а главата ми се въртеше зверски. Вървях към вкъщи, когато изпитах страшна нужда да я видя. Точно сега. Да я почуствам в ръцете си и да усетя сладкия ѝ мирис. Запътих се към къщата ѝ, която беше на 10 минути пеша, ако си в трезво състояние, естествено. Когато стигнах имах чувството, че съм вървял половин час. Блъсках по вратата ѝ, подпирайки се на рамката на вратата. Дали спи? Може да се къпе? Представяйки си голото тяло на Лейла започнах да горя. Бясното отваряне на вратата ме извади от мислите си. Вдигнах глава към нея. Гледаше намръщено, но когато погледите ни се срещнаха омекна. Косата и е вързана на хлабав кок и няколко кичура стърчаха. Облечена в потник и обикновенни памучни къси гащи.
- Здравей, красавице - казах, а гласът ми прозвуча прекалено дрезгаво. Красива е. Рошава и сънена.
- Какво правиш тук? Къде е Алис? - каза тя, а аз усетих досадата в гласа ѝ. Боже, каква Алис? Дори не искам да се сещам за нея. Не казах нищо. Минах покрай нея и се запътих към дивана в хола, защото прекалено много ми се въртеше всичко.
- Не знам. Да върви на майната си - казах най-накрая. Седнах на дивана, но стаята продължаваше да се върти зверски. Мамка му. Дали има някъде тук уиски?
- Зейн, пиян ли си? - сладките и устни се движеха бавно, а тялото и се настани до моето. - Защо си пил? - Видях как се почуди дали да хване ръката ми. Имаше масло по ръцете, но си личеше, че се е мъчила да го измие. Шибания Раян. Маслото е от шибаната му кола.
- Как е Раян? - казах нервно. Той е една досадна лепка. Няма ли да спре да се върти около Лейла? Трябва шибано да се разкара.
- Аз попитах първа - Лейла се заинати, а погледа ми се заключи на лицето ѝ. Боже, толкова е красива. Искам да я целувам навсякъде, без да спирам. Приближих се към сгъвката на врата и, за да вдишам от сладкия ѝ аромат и усетих как се скова.
- Казах ти, че ме дразни. Казах ти, че не го искам около теб, но ти все пак отиде. - говорих бавно, защото ме разсейваше близостта ни. Исках да целуна врата ѝ и да я дръпна върху себе си. Да усетя тялото ѝ. Мамка му.  - Никой няма право да те докосва или нагрубява. Днес откачих, когато Нейт те обиждаше, а ти все пак отиде при онзи. - продължих да говоря. - Опита ли се да те целуне пак? - стиснах зъби. Боже, ако каже "да", кълна се ще му избия зъбите. Още сега.
- Н-не. - Лейла заекна, а това ме подлуди. Исках я толкова много.
- Хубаво - целунах нежно бузата ѝ. - Никой няма право да те докосва, красавице. - повторих ѝ. Никой освен мен.
- Зейн, пиян си, не знаеш какво говориш - каза тя притеснено и побърза да стане. Дали усети електричеството, което се създаде? - Хайде, ще ти помогна да си легнеш. - Лейла донесе възглавница и завивка, а аз я наблюдавах. Това е последното, което помня.