Catch me |Z.M |

Как можа, Раян?

Изминаха около шест месеца от случката пред ресторанта. Тогава Зейн изчезна и не го видях поне седмица. Момчетата казаха,че не искал да говори с никой. Не разбирах какво му става. След това се засякохме няколко пъти за целия месец, а той мълчеше и не ме отразяваше. Раян намери общи теми с останалите момчета и влизането му в групата ни, стана някак естествено, но винаги когато той е при нас, Зейн си намираше някаква работа. Връзката ни бих казала,че върви добре. Не мога да кажа същото и за чувствата ми към Зейн. Когато не е около нас сякаш забравям за малко и мога да се отпусна да бъда приятелката на Раян, но когато е около нас усещам силно привличане и да бъда с Раян ми се струва някак грешно. Полагам големи усилия да отблъсна тези чувства. Раян е човека за мен. 

Юни месец е. Снощи момчетата имаха мъжка вечер и излизаха без мен и Тайлър. Ние двете прекарахме вечерта на двора у дома. Говорихме си, после гледахме филм. Обикновена момичешка вечер. Почукването на вратата ме изкара от мислите ми и се запътих натам. Спомена за пияният Зейн, блъскайки по вратата ми, изкочи в съзнанието ми, но стиснах очи и отворих входната врата. За момент си помислех,че ще е той. Раян стоеше пред мен с букет в ръка и ми се усмихваше мило.

- Здравей, слънце - каза той и ми подаде нежния букет. Естествено,че ще е Раян, какви глупости си мисля? 

- Благодаря - взех букета и се отдръпнах да може да влезе. Той се приближи и остави малка целувка на устните ми. 

- Довечера ще е супер. - каза той, докато сядаше на дивана. Дивана, на който Зейн целуна бузата ми и говореше безмислици. Ахх. - Отдавна не сме ходили на парти. 

 Тогава се усетих. Довечера имаше парти в моята къща, а аз съвсем бях забравила. Тайлър настояваше да си направим парти, понеже отдавна не сме се събирали и дори не си спомням кога съм се съгласила. 

 - Хайде да отидем на напазарим. - казах аз и го задърпах за ръката. 

 - Чакай, бебе - дръпна ме той обратно и аз паднах в скута му - не искаш ли да постоим малко двамата - носът му се потърка във врата ми и усетих дъхът му. Извих глава, за да има достъп и пияният Зейн изскочи изведнъж в съзнанието ми. Парещия му дъх в сгъвката на врата ми. Отворих бързо очи и се отдръпнах от Раян.

 - Хайде, ставай - казах аз. - имаме много работа - Той се намръщи, но все пак стана и тръгна след мен.