Catch me |Z.M |

Пламъци

Не знаех какво се случва. Стоях и гледах пламъците. Спомени рекушираха из мислите ми и не можех да помръдна. Хората пищяха и бягаха около колите. Стълбът, в който Лейла се вгради след удара ѝ с онази кола лежеше по диагонал върху колата ѝ. Изпаднах в шок. Какво да правя?Лейла! Затичах се към колата ѝ, но заформящия се пожар от двигателя ми пречеше да я измъкна. Не мога да я оставя да изгори там! Какво да правя, по дяволите?! Чуха се сирени. Полицията блокира участъкът. Пожарната вече работеше по потушаването на огъня. Тъпчех на място притеснен за Лейла. Мамка му, няма да си го простя, ако тя умре в тази кола сега. Можехме да се запознаем по друг начин. Можеше да сме приятели. Чувствах огромна вина. Можех да я спра. Не трябваше да и позволявам да се качва да кара в това състояние.
- Добър ден, полицай Грийн, близък ли сте на пострадалия водач? - дълбок глас се чу зад мен.
- Ъм, приятели сме - добре, не сме, но това не го интересува
- Елате с мен да попълним данните на лицето.
Тръгнахме към патрулката. Той изкара някакъв документ.
- Имената на шофьора на мпс Ауди ..
- S3-ка - допълних аз
- Да, не си личи вече много - този базика ли се? Стегнах юмрука си и започнах да броя до 10. Не мога да правя глупости. Трябва да съм до Лейла.
- Лейла Джонсън - казах аз
- Като рали шампиона Джонсън? Това обяснява много - каза засмивайки се полицая.
- Не, не обяснява нищо. - отговорих му твърдо аз. Ако беше друга ситуацията, мамка му, ако Лейла не беше зле, щях да му скрия усмивката. Обърнах се рязко и тръгнах към останките от перфектната и кола. Когато се оправи ще е съсипана щом си види колата. Екипа на бърза помощ я изкарваха внимателно от колата. Красивото и лице беше обгорено и имаше прекалено много кръв по него. Сърцето ми се сви.
- Кракът и е заклещен - чух как едната сестра вика. Имах чувството,че ще припадна. Останалата част от екипа и пожарникарите помагаха от другата страна да я измъкнат. Това е бедствие. Чу се силен шум. Пожарникарите разглобяваха останките от колата. Слава богу, изкараха я от колата цяла. Качиха я набързо в линейката, а аз бягах към моята кола.
- Колата ще си я приберем - извиках към полицая, щом чух,че искат да я захвърят за желязо - Ще се погрижа съвсем скоро да дойде платформа. - качих се в колата си и тръгнах след линейката. По пътя звъннах на един стар приятел да се погрижи за колата, а след това на Найл и Лиам.

Стоях от не знам колко време пред операционната. Лиам и Найл дойдоха преди 10 минути заливайки ме с въпроси, но аз мълчах. Чувах стъпки. Доста бързи. Тайлър и родителите на Лейла идваха потичвайки към нас.
- Какво стана? Как е дъщеря ми? Кога ще излезе от операция? - майката на Лейла попита бързо с треперещ глас, стискайки Тай.
- Лиам, какво става? Полицаите казаха само,че дъщеря ми е претърпяла катастрофа и нищо повече. - г-дин Джордан стреляше всички с очи.
- Не знам, Зейн беше с нея, питахме го, но изглежда е още в шок и не говори.
- Момче, какво става с дъщеря ми?? Някой да ми отговори - той хвана раменете ми и ме разтръска, сякаш да ме събуди от съня, в който съм попаднал. Всички обикаляха пред стаята.
- Аз съм виновен - казах изведнъж, а погледите на всички сякаш ме горяха. - Не трябваше да и давам да шофира в това състояние. Можех да я спра. - говорех тихо, сякаш нямах глас, но истината беше,че нямах сили да говоря.
- Какво състояние? - попитаха родителите и едновременно
- Не знам, тя залиташе. Предполагам и се виеше свят, но не изглеждаше добре. - майка и стисна очи и заплака по-силно. Това беше последното нещо,което си казахме. Стояхме 4 часа. Единственото движение беше до кафемашината. Найл ми предлагаше кафе или да хапна нещо, но как да ям в такава ситуация? Вината ме изяждаше отвътре.
- Близките на Лейла Джордан?- попита доктора излизайки от тази проклета стая най-накрая. Всички скочиха към него.
- Как е тя? - попита майка и.
- Пациентката за сега е добре. Състоянието и се нормализира. Кракът ѝ е най- зле като цяло. Има пукната кост. Няколко парчета от челния прозорец бяха влезли доста на дълбоко. Възможно е поява на амнезия, но ще разберем, щом се събуди. Скоро ще бъде преместена в стая. Не бива да я натоварвате. Хубав ден! - каза човека в синьо и изчезна на някъде.

- Зейн, добре ли си? - попита ме Найл. Кимнах му. Нямах сили за нещо повече.
- Приятел, ще ни разкажеш ли какво се случи? - присъедини се Лиам и видях как родителите и погледнаха към мен. Въздъхнах.
- Караше бързо и неадекватно. Видях я,че се държи за главата и изведнъж колата влезе в другото платно. Удариха се челно с другата кола и от силата, колата и се завъртя към електрическия стълб. Той падна върху колата ѝ- замълчах - Когато дойде пожарната, колата ѝ тъкмо се беше запалила  - допълних тихо. Майка и плачеше отново неудържимо и стискаше мъжа си. Той затвори очи и въздъхна.
- Не си виновен ти, Зейн, а аз. Аз съм виновен,че и позволих да направи толкова бърза кола.
- Не, г-дин Джордан. Тази мания и е в кръвта. Лейла е умна и наистина знае какво прави. Никога не съм я виждал да кара глупаво. Не се обвинявайте. - той ми кимна и с това разговора ни приключи.

Стояхме пред стаята и и чакахме да влезем да я видим. Родителите и влязоха първи.
- Зейн, прибирай се. Хапни, поспи и пак ела като искаш, моля те. Не си мръднал от близо 6 часа вече. - каза майка и', щом излезе от стаята.
- Искам да я видя само за минутка и след това си тръгвам, обещавам. - тя кимна удобрително и аз се запътих към вратата. Баща и седеше до леглото и, но щом ме видя и стана.
- Една минутка и си тръгвам, обещавам.
- Добре, ще ви оставя.
Щом баща и излезе от стаята аз седнах на неговото място и я погледнах. Главата и беше увита в бинт. Кракът и също. Красивото и лице беше надрано, а брадичката ѝ и лявата буза, бяха обгорени.
- Какво ти причиних, бягаща красавице?