Catch me |Z.M |

Отсечката

Събудих се и главата ми пулсираше. Забавно е да пиеш, но сутрините са ужасни. Отварях и затварях бавно очите си в опит да се събудя. Усетих некомфорт в тялото си и тогава осъзнах, че съм заспал с дрехите от вчера. Вчера? Раздавахме си подаръци, с Лейла се прегръщахме и някакви бледи спомени от бар ми се въртят в главата. Лейла.. Когато става въпрос за нея губя разума си. Знам, че не беше правилно да и говоря така. Тя има правото да прави каквото иска. Не знам какво ми стана, просто мисълта за ръцете на Раян, около нея, ме карат да му блъсна главата в земята. Силния трясък на входната врата ме изкара от мислите ми. 

- Какво по дяволите означава " Беше прекрасно да те държа в ръцете си", Зейн? - Алис влетя в спалнята ми разярена, размятайки телефона си. Мамка му.  - Ти ми каза, че ще си с компанията, за да си разменяте подаръци? - виковете и се забиваха в главата ми. Не точно така си представях изтрезняването ми. 

- Така беше, Алис. Всички бяхме в Лейла. Пийнахме и съм объркал малко. Трябваше да е " Щеше да е прекрасно да те държа в ръцете си" - изражението и се смекчи малко и мълчанието и ми подсказваше, че обмисля в момента ситуацията. 

- Мамка му - каза тя. - За нея е било, нали? Снощи е станало нещо с Лейла и съобщението е било за нея. - говореше бързо тя. - Изневери ли ми, Зейн? - злобата в очите и ми подсказваше, че не съм наранил чувствата и, а огромното и его. Не знам какво правя с нея. Запознахме се в един бар, преспахме и от тогава се мъкне след мен като кученце. Играем си на връзка, а това не е в мой стил. 

- Говориш глупости, Алис - изправих се в седнало положение и разтърках очите си - За теб беше шибаното съобщение. Сега млъкни, защото шибано много ме боли главата. - казах твърдо и видях как напрегнатите и рамене се отпуснаха. Точно така, бейби, никой няма право да ми се кача на главата. 

- Добре, но имай късмета да разбера, че има нещо между вас - изсъска - Ще съсипя малката "летяща красавица" - промяната в гласа и и гримасата ме накараха да и се изсмея в лицето, но се сдържах. 

- Достатъчно казах - това момиче никога не млъква. 

- Ще се чуем по-късно, когато настроението ти се оправи - тя се врътна и излезе от стаята, а скоро чух как и входната врата се тръшка. Най-накрая. Тишина. 

Станах от леглото и се запътих за един отпускащ душ. Когато бях готов изсуших тялото си и нахлузих само едни черни къси гащи. Единственото хубаво на Лос Анджелис и като цяло на Калифорния е топлите зими. Повече от всичко мразя поледиците и снега. 
Докато чаках чашата ми да се напълни с кафе, телефона ми ме оповести, че имам ново съобщение. 

Найл:
Ще ходим на отсечката след час

Зейн:
Там съм.