Catch me |Z.M |

Зейн Малик

           

След малката ни гонка с Найл, с Джо бяхме вече в мола. Обикаляхме, но в нито един магазин той не хареса нищо. Толкова е дразнещ.

-          Джо, моля те, краката вече ме болят! – измрънках му ,а той за пореден път извъртя очи.

-          Лейла, това,че ти си хареса 1000 боклука, не означава,че съм готов! – Джо ме гледаше под вежди. Мога да кажа,че беше наистина много ядосан. Не приемаше съветите ми, тогава да си блъска главата.

-          Ще седна някъде да ям, до 15 минути да си дошъл. И да си готов. Иначе те оставям да се прибираш пеша – повдигнах глава и се фръцнах, тръгвайки към най-близкото място с храна. Умирах вече. Изминаха 3 часа от последното ми ядене и умирах за едни мазни картофки.

-          Ъгхх, добре, ще и взема проклетата рокля, която ми показа – Джо също се обърна, вървейки бързо, а аз се усмихнах победоносно. Жените винаги побеждават. 

Честно казано изобщо не исках да съм тук. Джо ме подлъга,че отиваме до мола, за да си намери нови обувки,а не да търсим подарък на лигавото му гадже. След случката в гаража Джо гледа да не ни събира отново, защото ще я фрасна по противната мутра.  Отново. Кучката ми счупи единия фар, когато ги фолирахме и съм сигурна,че нарочно го бутна. Няма как иначе да падне от средата на масата?!

Докато се хранех в далечината видях русия перчем на Найл. Отново се смееше заразно и из целия мол кънтеше неговия смях.  Момчето до него също се смееше. Вървяха право към мен, щом се приближиха достатъчно имах възможност да го огледам добре. Изглеждаше наистина добре. Косата му беше повдигната нагоре, не знам защо но ми заприлича на много планински върхове. Засмях се на тази своя мисъл. Имаше обеца на едното си ухо. Усмивката му беше наистина прекрасна, а смехът му беше като на бебе. Имаше наистина стегнато тяло.Черните му, скъсани на коляното, дънки си подхождаха перфектно с бялата почти прозрачна тениска и коженото му яке.  Вървеше наперено редом до Найл и излъчваше сексапил. Честно, съмнявам се в момента в мола да има по-секси момче. Ъгх.. Лейла, какво по дяволите? Не съм поглеждала скоро момче по такъв начин и не ми трябва. Наистина се разочаровах последния път, затова се захванах по-сериозно с колата ми. Този няма да е по-различен от другите. Просто приятел. Като всички останали.

-          Здравей! - докато се бях впуснала в мислите си двете момчета стояха пред мен.

-          Здравей, Найл! – засмях се сладко и станах да прегърна Найл, като първо чукнахме юмруци. – Сядайте- казах и седнах отново на мястото си.

-          Това е Зейн, приятели сме от детството. Вчера се върна в Лос Анджелис.  – каза Найл и погледна Зейн – Реших да го запозная първо с най-голямата атракция на града – засмя се Найл, а аз завъртях очи и се усмихнах.

-          Зейн Малик – подаде ръка момчето срещу мен. Имаше наистина кафяви очи. Наистина кафяви? Какво по дяволите, Лейла? Леко наболата му брада го караше да изглежда зашеметяващ. Определено беше от типа лоши момчета. Усетих,че мина известно време откакто той си каза името, а ръката му стоеше във въздуха.

-          Лейла – казах аз и се усмихнах сладко. Стиснах ръката му. Леле, имаше наистина големи ръце. Той повдигна вежда и лека усмивка се показа на лицето му.

-          Лейла коя? – попита той

-          Просто Лейла – наистина избягвах да казвам фамилията си, защото после се мазнеха, искайки да ги запозная с баща ми или пък да им погледне колите. Понякога е дразнещо и точно заради репутацията на баща ми спрях да вярвам на хората. Доверието ми имат единствено Джо, Тайлър, Найл, Хари и Лиам.

-          Е, Зейн, с какво се занимаваш? И какво те води в щата Калифорния? – казах докато тъпчех устата си с картофки. Найл се пресегна да си вземе, но аз му шляпнах ръката и се засмях, но докато се занимавах с Найл, Зейн си взе няколко картофчета и се усмихна доволно – Еййй – нацупих устни.

-          Занимавам се предимно с коли. – Зейн държеше самодоволната си усмивка на лицето си.  – Карам най-бързата кола в Сиатъл.

-          Е, изглежда имаме нещо общо, защото аз карам най-бързата кола в Лос Анджелис  - повдигнах вежда. Не ми харесва на къде отива този разговор. Наистина се надявам да не излезе надут пуяк. Достатъчно такива си имаме в града.

-          Сигурен съм,че и тук ще държа класацията за най-бърза кола. – повдигнах изумения си поглед към него. Моля? За кой се има тоя?

-          Моля ? – беше единственото, което успях да кажа,защото Джо дойде. Поздрави Найл и ме задърпа към колата, но преди да сме прекалено далеч успях да се обърна – Довечера! Найл ще ти покаже къде проверяваме кой е най-бързия. – намигнах му и вкарах погледа на кучка. Не е за вярване,че отново ще трябва да се занимавам с такъв тип момчета.