Catch me |Z.M |

"Защо се държа като кучка?"

Събудих се и се изненадах, че навън все още е тъмно. Погледнах телефона си и видях, че е едва 5:10. Реших да се възползвам от ранното ми събуждане и станах от леглото. Обух си едни памучни черни къси панталонки и сложих черното си худи. Минах през банята да се измия и се насочих директно към гаража. Кракът все още ме болеше, но не мога да понеса колата ми да е оправена, а аз да стоя вкъщи и да бездействам. Влязох в гаража, а бебчето си стоеше там и ме чакаше. Минах с ръка по капака ѝ докато се насочвах към вратата, за да я запаля най-накрая. Боже, колко е лъскава. Завъртях ключа и двигателя заръмжа. Тъпа усмивка се беше лепнала на лицето ми. Тръгнах към близкото кафене, карах бавно и се наслаждавах на колата.
Един час по-късно и ето ме на едната буна на плажа. Слънцето изгряваше и един лек лъч минаваше през лицето ми. Бях се подпряла на колата и доизпивах кафето си. След филмовия маратон, който си направихме снощи си беше цяло чудо, че за 3 часа сън се чувствам толкова добре.
Движението вече започваше да се засилва, всеки беше тръгнал по задачи. Карах из града и си мислех разни неща. Къде изчезна Зейн снощи? Коя е Алис Гардън? Какво става с наще напоследък? Исках да направя нещо за себе си, но не мога да измисля какво. Искам нещо ново.

Паркирах колата в гаража и влязох вкъщи. От кухнята се чуваше зверско викане.
- Защото ми писна. Защото винаги трябва да се съобразявам с теб. Винаги каквото ти кажеш, а аз трябва да съм съгласна - крещеше майка ми
- Това не е вярно, Джена и ти го знаеш.
- Вкара дори дъщеря ни в тази опасна мания, Ричард и виж ни сега. Даваме пари за маркучи, турбини и всякакви глупости.
- Какво става тук? - казах докато влизах в кухнята с лек уплах.
- Искам развод - изплю майка ми и излезе от стаята. С баща ми се спогледахме.
- Всичко е наред, скъпа. - баща ми протегна ръце към мен и аз като магнит се залепих за него - Може би е за по-добро. Напоследък не се разбираме.
- Аз ли съм виновна? - повдигнах глава към него.
- Не, слънчице. Не се чувствай виновна за това, което ти харесва. Всичко е наред. Хайде отивай си в стаята, аз имам малко работа.

Лежах в стаята си и обмислях нещата. Скоро е Коледа и явно ще я прекараме само двамата с татко. От къде дойде този развод? Наистина последък имаха търкания, но не знаех, че положението е толкова зле. Хванах телефона си и набрах Тай.
- Хей, момичееее - крещеше тя в слушалката
- Хей.
- Какво става? - гласът ѝ стана сериозен.
- Излиза ли ти се довечера?
- Какво ст..?
- Не ми се говори сега, Тай, моля те. Излиза ли ти се довечера? - прекъснах я аз.
- Да, добре. Къде искаш да ходим?
- Някъде където има пиене - отговорих вяло. Ще мина да те взема в 21:00 - казах и затворих.