Everything has changed

... Излязох от съблекалнята все още объркана. Обмислях какво се случи преди малко. Ами ако той това е целял. Ако е искал да ме използва. Но ние така и не го направихме. Никога не бих го направила за първи път в една съблекалня. Знам,че съм на 18, но попринцип никой не е бил привличан от мен. А и аз не бих се дала на първия срещнат.
Излязох от гимназията и се насочих към нас. Мисля,че прекалено много неща се случиха днес в нея. Вървях надолу по главната улица. Все още не можех да осъзная дали изобщо Даниел чувстваше нещо към мен. Или аз съм единствената отнесена от любовта. Звуча като момиче от клиширан роман... Всъщност сигурна ли съм какво чувствам? Не знам. Може би да. Охх прекалено много мислих днес.
Стигнах до къщата на леля. Влязох и чух два гласа от хола. Стана ми интересно, защото единят със сигурност не беше женски. Влязох в помещението. На дивана видях да седят Кейт и някакъв мъж на около 40 години. Уоу. Леля била играч. Стоях зад дивана, но Кейт ме чу как се смея и се обърна изчервена.
- Ееее, как си изкарвате?- повдигнах вежда ухилена- Междудругото казвам се Ема,приятно ми е.
- Чаровна като леля си- Този човек ако не флиртуваше с Кейт не знам какво...Леля започна да се смее извратено на това,което каза.... оня, така и не му разбрах името.
- А ти си?- попитах го.
-Питър.
- Дообрее. Питър,лельо, аз ви оставям . Чао.- усмихнах се по възможно най-изкуствения начин и бързо излязох от хола. Качих се по стълбите и отидох в стаята си. Взех лаптопа и видях,че Касиди е онлайн. Най-сетне щях да й разкажа какво става тук. А и ми беше интересно как е животът в Калифорния. Звъннах и след дълго чакане тя отговори и включи камерата. Гледката ме помете. Касиди- с шал увит около главата, сложила си точка с червило между веждите и още един шал защипан с 10 щипки.
- Проект за училище. - каза тя и повдигна рамене изчервена.
- Все още не мога да се похваля, че в Лондон имаме по-нетрадиционни проекти от при теб. - съобщих й смееща се .
-Като каза Лондон...ееее... как е с оня...Даниел и хубав ли е града. Оо чакай,забрави за града, с Даниел какво става-намигна ми.
-Амии не знам точно. Натискахме сеее. После ме заряза сама в съблекалнията. Такива работи-усмихнах се.
-О Боже. Колко съм пропуснала!? И сега гаджета ли сте?- повдигна вежди.
-Нее. Не знам какви сме,но нещо става с мен.
-Влюбваш се.
-Какво?!Не мисля.- проблемът е,че съм несигурна в отговора си.
С Касиди си говорихме още малко време и тя трябваше да затваря. Все пак има часова разлика. Забелязах,че запова да се стъмва. Уау. Колко ли време сме си говорили. Изключих компютъра и тръгнах към банята. След като измих зъбите си, се насочих към стаята. Тръгнах да събличам блузатата си,но се досетих какво се случи миналия път. Спрях и дръпнах пердетата. Облякох пижамата cи и легнах. Не ми се спеше...Взех телефона и погледнах за часа. 22:54. Дали да му пиша. Защо не?
Аз: Хей. Какво правиш?
Даниел:Мисля си за теб...
Аз: За мен? Какво за мен?
Даниел: Всичко. Колко си перфектна... Очите ти,косата ти, тялото. Но най-вече характерът.
Аз: Ъммм... Мерси?
Даниел: Наистина го мисля, Ем.
Защо толкова ми харесва? Самият факт,че ме нарича Ем, ме кара да се разпищя от щастие.
Аз: Окей :)
Даниел:Това беше мило. Някой да ти се обяснява в... някой да ти признае мислите ти и ти да му кажеш 'Окей'. Няма проблем, Ем.
Аз: Съжалявам,не исках да прозвучи така. Просто не мога да повярвам,че ти каза това...
Даниел: Наистина рядко се случва така. Все тая. Какво се промени,когато се премести в Лондон?
Аз: Всичко. Всичко се промени. Държание, може би характера в малка стеен. А странното е ,че съм тук от толкова малко време...
Даниел: Аз причина ли съм за промяната?
Да.
Аз: Не знам :) Може би...
Даниел: Ще го приема за 'да'. Е, аз излизам. До утре, Ем.
Какво? Естесвено,че излиза, нали не сме гаджета или нещо подобно.Какво си мислех. Толкова съм загубена. Вмомента се чувствам като пълна загубенячка.

~Ето я главата. Много съжелявам,че се забави толкова. Та... имам идея преди всяка глава да слагам клип на песен. Ако сте съгласни и идеята ви харесва пишете в коментарите ~