Everything has changed

Angry

- От самото начало знаех, че щом Тайлър дойде при мен, няма да е заради самата мен...- погледнах Бриана и тя продължи- Преди няколко дни разбрах от Даниел, че Тайлър се е сближил с мен, за да вземе твоя телефон и да го даде на Шърман...
-Нее.... не е възможно.- това беше последното,което очаквах. Самият факт,че Даниел е казал това на Бриана, ме кара да отида при него и да го изритам в топките.
-Ами явно е.... та.. един ден след като разбрах от Даниел, отидох при Тайлър и му се разрещях. Чувствах се използвана и разигравана... Изпитвах нуждата да разбере моята позиция и мисли...Това, което не очаквах , беше реакцията на Тайлър. Той просто ме погледна и потвърди. Обясни ми как е направил всичко по плана на Шърман, но се е случило и нещо неочаквано за него. Каза, че е започнал да се влюбва в мен...
-И ти му повярва?!- прекъснах я шокирана. Винаги е по-лесно да се изкараш невинен, но това,което Тайлър е направил е ужасно. Та той си играе с чувствата на Бриана.- Знам,че го харесваш, но мислиш ли,че е разумно да сму вярваш... наистина не мисля,че е правилно.
-Ема, мисля, че мислиш прекалено много.... довери ми се... на мен,не на Тайлър.
-Добре,просто внимавай,моля те-усмихнах се леко и прегърнах Бриана. - Е, госпожице Никълсън, кога ще ставате Бриана Поузи.
Бриана се засмя и каза:
-Засега си оставам с фамилията.
Бри звънна на майка си и й съобщи,че ще спи в нас.
Говорихме си още, смяхме се и се натъпкахме с Нутела. Беше наистина забавна вечер.
Решихме, че е време да си лягаме.
****
Алармата звънна.7:15. Днес трябваше да говоря с Даниел. Не. Днес трябваше да се разкрещя на Даниел. Тъпак.
Бриана се размърда и отвори очи. Взе едни мои дрехи и ги облече. Поне бяхме един размер. Аз също се преоблякох и вече бяхме готови да тръгваме към гимназията. Обухме се и излязохме от къщата на леля Кейт.
Стигнахме голямата сграда. Влязохме в нея и се насочихме към шкафчетата ни. Взех нужните ми учебници. Затворих шкафчето си,но се блъснах в някого. В Даниел. Той ми се усмихна. Какво?!Аз се опитах да го подмина,но той ме хвана за лакътя.
-Какво ти става?- попита изнервен.
-На мен какво ми става?! Не аз карам приятелите си да лъжат невинни момичета!- той отвори уста, но не успя да каже нищо.- Да, Даниел, разбрах. За колко тъпа ме имаш?! Бриана беше съсипана. И за какво?!За да постигнеш целта си. Жалък си. Точно заради Тайлър ТИ загуби целта си. Загуби мен.- крящях му посредата на коридора. Не ме интересуваше,че половината училище се беше насъбрало около нас.
- Ще ме излушаш ли,моля те?- изглеждаше ... хмм... отчаян? о.0
- И защо? За да наговориш поредните неверни неща?!- бях ядосана и наранена... определено имах чувства към него.
- Знаеш ли.... права си. Исках просто да спя с теб.- ударих го. Звукът от шамара се чу из целия коридор. Даниел обърна главата си на едната страна. И се засмя.- Жалка си,Мейсън.
-Кучи син.- вече нямах сили да споря с него. Просто се обърнах и продължих към стаята, в която имах час...
Звънецът,който оповестяваше за края на часът, изби. Аз взех учебниците си и ги прибрах в чантата. Излязох от стаята и се запътих към изхода.
Ходех по улицата и накрая просто не издържах... Заплаках. Стигнах до къщата на леля и влязох вътре. Отидох в стаята си и включих лаптопа.
Видях, че Касиди е онлайн в Skype и й звъннах. Тя вдигна доста бързо.
-Хейй, Ем .- звучеше доста развълнувана.
- Здрасти. Нещо за разказване?- усмихнах се.
- Всъщност да... Запознах се с две момчета тук... Луи и Зейн... иии мисля,че си харесах Луи, но не казвай на никого.- каза тя тихо.
- Сериозно, Касиди, сега ще звънна на този Луи и ще му кажа,че го харесваш.- засмях се.- Спокойно, ще си мълча пред компютъра.
- Вече съм спокойна. Е, аз трябва да затварям... съжалявам,че толкова кратък разговор, но Луи ме търси и...
- Обичам те , Касиди, забавляваай сее.- прекъснах я и затворих.
Излегнах се на леглото по гръб и просто гледах белия таван. Без да мисля за нищо.... поне за минута.