Everything has changed

Jealous

Събудих се на земята. Това е напълно нормално за мен,но откакто съм в Лондон не се е случвало. Изправих се и се огледах. Възглавницата беше в другия край на стаята. А одеалото изобщо не се виждаше. Нещо трябваше да се е случило. Опитах се да си спомня,но нещо ми пречеше. Онзи момент , в който имаш чувството, че си се напил миналата вечер, но всъщност просто имаш слаба памет.... Ндаа, често ми се случва... Намерих одеалото и реших,че е време да имам някаква представа с колко съм се оспала. 7:27. Все още имах време.
Отидох да си измия зъбите... сутрешните процедури. Върнах се в стаята, за да си избера дрехи. Облякох си дънки, широк потник и взех суичъра си. Грабнах раницата и слязох по стълбите. След като си обух кецовете, излязох от къщата и се запътих към гимназията. По път си мислех какво да правя сега с Даниел. Дали да го отбягвам? Въпросът май е - Дали мога да го отбягвам? Не съм много сигурна. Не. Но ще се опитам.
Влязох в двора на училището. Там беше Бриана, прекалено усмихната за 8:00 сутринта. Затича се към мен и ме дари с прегръдка.
- Здравей и на теб. Ще ми оставиш ли въздух...трябва ми?- казах й аз. Прегръдката беше доста силна.
-Оу да, съжалявам.-усмихна се изчервена.
-Да не би да пропускам нещо?
-Ами не... просто имам чувството,че между мен и Тайлър се случва нещо и не мога да го повярвам още.- покри лицето си с ръце.
- Искаш ли след училище да дойде вкъщи и да ми разкажеш всичко с всеки детайл, защото не искам господин Стайлс отново да ми чете конско.- усмихнах се мило.
-Да, разбира се...Хайде да влизаме.
Седнахме на чиновете в кабинета по биология. Имах чувството,че днес ще се случи нещо... Че денят ще бъде различен. Г-н Стайлс влезе и всички гласове заглъхнаха. Той заговори:
- Днес, ще се присъединят към учениците на нашата гимназия още двама младежи. Хайде момчета.. влезте.- лол... този човек за първи път го виждам толкова развълнуван.
В стаята влязоха две момчета. Едното имаше къдрава коса ...беше облечено с черни тесни дънки и черна тениска. Това до него беше с изрусена кафява коса и перчем. Носеше светли дънки и широка бяла тениска. Уау. Определено щяха да се харесат на момичетата тук.
- Хари Стайлс.- къдрокосия се представи и се усмихна странно. Имаше трапчинки и гласът му беше плътен.
-Найл Хоран- усети се ирландският акцент,когато се представи.
Стайлс... чакай... ооо не. Син е на тоя по биология. Ако и Хари е като баща си Бог да е на помощ.
Двамата се запътиха към задните чинове. Найл седна до Зоуи и й се усмихна. А Хари се огледа и погледна към мен. Оффф. Кога късметът ще бъде с мен? Никога. Видях,че мястото до мен е празно. Хари се настани до мен.
- Е, красавице, може ли да разбера името ти?- усмихна се флиртаджийски. Напомни ми на Даниел. Само дето Хари имаше зелени очи. Бяха наистина красиви. Не се усетих, че се взирам в него и просто мълча премигвайки.
- Ъмм.. таковаа... казвам се Ема.- какво?!
-Е,Ема, откъде си...- ами ако бях от Лондон колко на място щеше да е въпросът му?
- Калифорния.
-Доста път си изминала,малката.
-Малката? На почти 18 съм и като гледам не си по-голям щом сме в един клас.
- 1 февруари. Ти?
-19 октомри. Но не съм те питала ;).
Той отвори устата си , за да каже още нещо, но звънецът го прекъсна. Станах и се запътих към шкафчето си. Усетих нечие присъствие зад мен. Обърнах се. Хари?
-Забрави да ми дадеш номера ти, малката.
- Няма да ти го дам, Стайлс.
-Оу борбени сме. Имам си начини да го разбера, скъпа.- скъпа? Сериозно ли? Поне си тръгна. Обърнах се отново към шкафчето, но някой ме хвана за ръката и ме притисна до стената. Днес явно само това ще ми се случва.
Този път беше Даниел. Очите му бяха в по-тъмен нюанс на синьото. Погледът му бе смразяващ.
- Кой беше този?- каза през зъби.
- Хари Стайлс. Нов е.
- Не забелязваш ли, че флиртува с теб и те съблече няколко пъти с поглед.- изсъска той.
-Много добре знаеш,че не съм такава. И да флиртува... нищо няма да стане.
- Да, сигурен съм.- сърказмът в гласа му можеше лесно да се усети.
-Ревнуваш ли, Шърман- ухулих му се.
- Аз.Никога.Не .Ревнувам- каза изнервен и се запъти нанякъде.
Бях доста отвеяна в последните няколко часа, но поне училищният звънец би и всички разбрахме,че за днес е това.
Изчаках Бриана отпред. След като дойде се запътихме към къщата на леля Кейт и се заговорихме.
- Днес в моя клас дойде някакво ново момче... Лиам Пейн... беше мил.- каза тя.
- И в моя.. само дето единят беше типичен женкар- Хари Стайлс, а другия- Найл Хоран. - отбелязах.
- Е, поне хубави ли са? - нямаше спирка. Винаги може да ме изуми.
- Да, но Хари е груб. - тя кимна и темата приключи.
Стигнахме къщата. Влязохме и се запътихме към стаята ми. Излегнахме се на леглото и аз зачаках да ми разкаже за нея и Тайлър....
-Еее... слушам те- ухилих се и подпрях главата си на ръцете...

~Здравейте. Така.. реших да добавя нови и малко по различни герои, за да не е толкова блуткава историята. Надявам се тези , които не са фенове на One Direction, да нямат против това,че са във фенфик-а.
Дано главата ви харесва, ако имате забележки или идеи ми пишете и коментирайте. *.* ~