Everything has changed

Our Moment

Вълнение. Шок. Радост. Това бяха трите чувства, които изпитвах в този момент.
Мисля, че сънувам. Звучи толкова невероятно и нереално чак не мога да го повярвам.
Туко-що разбрах, че Даниел Шърман е влюбен в мен.
  Гледах го, правейки опит да разгадая това, което той чувства. Очите му. Тези сини очи изглеждаха толкова притеснени и обезпокоени, незнаейки каква реакция ще видят от моя страна. Устните. Те оформяха една плаха, но същевременно самодоволна усмивка. Сърцето му биеше по-учестено дори от моето. Чувствах пулса си .
    Погледа ми шареше из Даниел. Знаех какво трябва да направя. Нямаше какво да крия. Разбих устните си с неговите. Шокът се изпари. Остана само желанието и радостта. Всичко се подтвърди. Бях влюбена в него. Не знаех какво ще се случи. Щях да се впусна в тази буря от емоции наречена Даниел Шърман. Това бе желаният момент. Нашият момент.
  Ръцете му се намираха на бузите ми. Не беше груб. В тази целувка имаше колкото страст, толкова и нежност. Поради недостига на въздух отделих устните си от неговите. Бяхме задъхани от всичко случило се досега.
  - Аз .. влюбена съм в теб. - той се усмихна и ме прегърна. Сякаш камък бе паднал  от сърцето му.
Отново устните ни се сляха в една изгаряща целувка. Той ме повлече към леглото ми и седна на него. Не мислех какво правя. Седнах в скута му. Докато преплитахме езиците си, се отърквах в ерекцията му. Не съм девствена, но такова желание досега не бях изпитвала . Действах по начина,който усещах, че трябва да бъде. Даниел изстена. И затегна хватката си около кръста ми.
- Мамка му, Ем. - изрече той и повдигна широката тениска,която бях облякла.
Приближих устните си до мястото зад ухото му. Той ме повдигна и ме постави нежно на леглото. Започнах да целувам ключицата му, докато сваляше панталоните и бикините ми.
-Сутиена не ти е нужен също. -каза той, усмихвайки се.
Когато останах чисто гола, започнах да го целувам страстно. Ръцете ми напипаха края на блузата му и след секунди я захвърлих при моите дрехи на земята. Той имаше красиво учертани плочки. Даниел свали панталоните и боксерките си, а аз се укокорих като видях голямата му ерекция. Преобърнах го и застанах върху него. Сложих му презерватива и след миг усетих как влезна в мен. Започна да ме целува по врата и продължи надолу към гърдите ми. Докато смучеше зърната на едната, а после на другата, аз стенех от удоволствие.
-Добра си, признавам го.- каза след като и двамата свършихме.
  Лежахме на леглото. Харесваше ми това, че се изяснихме за чувствата ни един към друг. Даниел ни зави и ме придърпа към себе си. Ръката му се обви защитнически около кръста ми. Чувствах се неописуемо и знаех, че съм негова. Исках да бъде рака завинаги. Колко силна дума е това. Мислех още малко, но умората надделя и заспах.

                        ****     

Отворих очи. Огледах пространството около мен. Бях сама в стаята. Започнах да обмислям вариантите, заради които Даниел го няма спящ до мен. Миналата вечер беше невероятна, а сега всичко ще се провали, заради него. Може би се е събудил преди мен и сега е на долния етаж. Това звучи точно като по филмите, а именно- прекалено хубаво, за да е истина.   Станах от леглото и отидох в банята. Погледнах се в огледалото и забелязах множеството смучки. Докоснах една от тях и спомен от снощи изникна в главата ми. Усмихнах се една забележимо. Беше най-невероятната нощ в живота ми. Следващото нещо, което забелязах беше косата ми. Идваше ми да се разплача. Та тя изглеждаше все едно кокошка ме е пощила. Измих зъбите си, взех четката за коса и се захванах с тежката работа да разплета тази кошница. След 30-минутно ресане определено се намирах в по-нормален вид. Реших,че е време да сляза долу.
Претърсих цялата къща, но от Даниел нямаше и следа. Днес не бяхме на училище. За мен нямаше основателна причина да не се събудим един до друг. Ами ако всичко, което ми е наговорил вчера, е било лъжа. Ако просто е искал да преспи с мен и аз да съм поредната в списъка му с курви. Но няма аз да съм тази, кято ще тича след него и ще иска обяснения. Достойнството ми е прекалено голямо, за да го направя. Нека той ме потърси, когато измисли обяснение.

  Реших, че  е крайно време да изкарам Даниел от главата си поне за малко. Не мога цял ден да се ядосвам и да мисля варианти, заради които него да го няма. Направих си кафе и си приготвих яйца за закуска. Замислих се от колко време не съм се чувала с Касиди. Може нещата между нея и Луи да са се задълбочили. Радвам се, че тя си е намерила човек,за който да мисли постоянно. Който също мисли за нея постоянно. А не да я обижда и да използва приятелката й за да се добре до нея. И ето ... отново мислех за Даниел Шърман.

Трябва ше да се разсея. И тогава ми хрумна идеята. Спомних си, когато класа правихме шега на господин Стайлс. След като се подсигурих,че това е адреса,разбрах,че не е много далеч от моята къща. Обух си дънки, потник и всех коженото си яке. Излязох от нас и се запътих към къщата на Хари Стайлс. След 15 минути се намирах пред нея. 3..2..1. Звъннах на звънеца. След малко вратата се отвори.

-Кого виждат очите ми. Ема Мейсън. С какво мога да ти помогна.- каза Хари със самодоволна усмивка.

~Хейй. След толкова много мотане завърших главата. Надявам се да ви харесва. Ако имате забележки или идеи коментирайте и гласувайте. All the love ~