Everything has changed

Why me?

Часовете ми свършиха. Почти всички минаха еднакво- представяне на 'новата ученичка' , всички ме гледат странно в първите 20 минути, звънецът бие и аз се измъквам от стаята преди някой отново да ме е заговорил. Естествено,че искам нови приятели,но предпочитам да ги намеря по по-различен начин? Не бях сигурна какъв. Просто много общителните хора ми стават досадни. Търсех си някой като мен. Е.. не чак толкова притеснителен,но да не е такъв,който ще ти бъде "приятел" първите няколко седмици и после ще те зареже, защото е дошло ново хубаво момиче/момче. Засега ми стигаше дори и само Бриана. С Касиди ще се чуваме често.... О Боже! Забравих да се чуя с Касиди. Браво бе, Ема, как ще забравиш най-добрата си приятелка. Просто чудесно... Задължително ще й звънна после.
Вече слизах по главните стълби,но чух някой да ме вика.
- Емаа, стой,чакай,не мърдай!- каза задъхана от тичането Бриана. - Такаа... Тайлър дойде .. забравих кога,но дойде преди малко и ми предложи да излезем. Каза да ти кажа,че Даниел няма нищо против да си направим двойна среща. Таа?
-Бриана,няма да се занимавам с този. Само по погледите на момичетата се разбира с кои е спал.. повярвай ми много са. Радвам се за теб и Тайлър, но аз ще пропусна. -обясних с възможно най-отегчения тон.
-Но,но,но.... Добре. За да се опознаем с теб,ще излезем утре някъде. Дай ми номера си моля те.
- Съгласна.-разменихме си телефонните номера.- Сега трябва да се прибирам,защото обещах на една приятелка да й звънна. Ще ви запозная някой път. А сега чао.- прегърнах Бри и се запътих към голямата дворна врата. По път към къщата си мислех какво ли ще се случи през тази година. Каква ли ще съм накрая на годината? Ще бъда ли по-различна? Тъкмо си отговорих на старите въпроси и сега се появиха нови. Трябва да спра .
Стигнах до нас и влязох. Както се очакваше нямаше никого. Отидох в кухнята и отворих хладилника. Имаше пица... Напомни ми на онзи ден... Не трябва да мисля за това. Нали точно поради тази причина съм в Лондон. Изядох две парчета и реших да се кача и да звънна на Касиди. Включих лаптопа и oтворих Skype. Супер беше онлайн. Звъннах й.
- Емаааа, ти се сети за мен. Как мина първия ден? Хубаво ли е в Лондон? Аа и най-важното, има ли сладки момчета?- ето я и моята Касиди с рекорда от 100 въпроса в секунда.Толкова много ми липсваше.
- Мина добре. Запознах се с едно момиче-Бриана, симпатична е. Не съм разгледала още града ,но в скоро време ще го направя. Иии да има хубави момчета.-отговорих на всичко ухилена.
- Ооо как се казва?- разбира се,че чу само последното.
- Даниел.. но не мисля да се занимавам с него. Сега.. разкажи ми как е в Калифорния.
-Все същото. Ти си тръгна и сега нямам с кого да меря улиците... - засмяхме се и двете. Телефонът,който беше на бюрото ми, започна да звъни.
- Океей. Много поздрави на другите там. Аз трябва да затваряям. Чао :*.
Взех телефона. Хмм.. непознат номер. Мислех,че е Бриана. Не ми се вдигаше. След малко спря да звъни,но получих съобщение:
Непознат номер: Не вдигаш, отказваш среща... Силно наранен...
Аз: С кого си пиша?
Непознат номер: Помисли малко,красавице.
Аз: Даниел...?
Защо му е да се занимава с мен.?.
Непознат номер: Позна :) Да знаеш не приемам отказ. Довечера в 19:00 ще съм пред вас.
Аз:Ами ако не искам?
Така и не получих отговор. Явно няма да имам избор. Записах телефонния номер на Даниел. И се метнах по гръб на леглото. Какво ли да облека? Със сигурност не и рокля. Ще го мисля после това.. Един въпрос непрестанно ме мъчеше. Защо е всичко това? Защо аз?