Everything has changed

Those eyes...

Алармата ми звънна. 6:15. Имах време да се изкъпя и да си намеря нещо нормално за обличане. Станах едвам от леглото.. щеше да е тежък ден. Запътих се към банята. На излизане от стаята завих малко преди нужното и се блъснах в касата на вратата. Охх.. това болеше. След като подпирайки се на стените стигнах до банята , се изкъпах и се насочих вече може да се каже бодра към стаята си. Облякох си черни дънки и един син потник. Оставих косата си спусната,взех чантата и слязох по стълбите. Обух кецовете си и се запътих към гимназията. Тъй като тя беше сравнително близо до нас. Странно е,че скоро време ще наричам тази къща мой дом. Вече бях на улицата водеща до новото ми училище. Стигнах голямата сграда. Оказа се, че леля ми вече е уредила всичко с директора и за мен оставаше задачата да не се изложа още на първия учебен ден. Влязох в гимназията. Погледанах към дадения ми лист със номерата на стаите за всеки предмет. 226 стая... Ето това е да си ориентиран като мен. Чудесноо, сегаа трябва да питаам някоой. Видях едно момиче средно на височина със горе долу дълга къдрава коса. Приближих се към нея. Тя ми се усмихна искрено.
-Здравееей,аз съм Бриана , ти сигурно си нова,защото не съм те виждала.-това момиче наистина много говореше. Беше симпатична.
-Аз съм Ема, приятно ми е. Случайно да знаеш къде се намира 226 стая?-попитах я. Мисля ,че отговор като развълнувано пляскане с ръце означава 'Да'.
-Супеер,явно имаме еднакъв час. Ела да те заведа.-поне си намерих разговорлива приятелка.
Не ходихме дълго,но се качихме на втория етаж. Седнахме в историята. Бриана започна да ми разказва за всеки един човек в стаята. И тъкмо като привършваше с обясненията. В класната стая влязоха две момчета. Едното беше със сравнително къса тъмно руса коса , а другото с кестенява. Когато ги видя, Бриана изписка тихо.
-Този с кестенявата коса е Тайлър Поузи, другия до него - Даниел Шърман. Един вид те са плейбоите на гимназията. - започна развълнувано да говори тя.Аз предпазливо и достатъчно тихо и споделих:
-Защо имам странното предчувствие,че си падаш по един от двамата...
-Годподин Шърман... Поузи. Първи учебен ден, а вие сте в списъка на закъснелите.Добър старт.Седнете си по местата.-каза учителката ни по история. Двамата започнаха да се смеят. Този.. Даниел изглежда... уникално. Но нека да се придържаме към това да сме недостъпни.
-Ъмм неее. Аз..таковаа... от 3 години харесвам Тайлър... но не казвай на никого,моля те.-каза изчервена Бри.
Обещах й,че това е нашата тайна. Сбогувахме се , като преди това тя ми показа къде се намира стаята по английски и аз се запътих натам. Получих съобщение от леля,че тази вечер ще се забави. Но когато стигнах до средата на съобщението се блъснах в някой. В Даниел.
-Здравей. Не сме се засичали тук. Как се казваш, красавице.- погледнах го в очите. Очите му. Те,те бяха тъмно сини. Потънах в тях.Стегни се,Ема!!
-Съжелявам,не говоря с непознати. Така чее чао от мен.- Добрее . Сега право към английския!
С периферното си зрение видях как Даниел се подсмихна и продължи да върви по коридора.
Часът ми започна. Извадих си учебниците.Осъзнах,че колкото и да се опитвах, тези сини очи не можеха да излязат от съзнанието ми. Пфф. Изглежда ми като женкар и не смятам аз да бъда едно от момичетата, с които ще спи и ще си тръгне , а на сутринта и името няма да ти помни. Дори може да не го е научил. Затова мисля да съм дръпната към Даниел. Няма да бъда 101-та в леглото му. Как може да си мисля как не трябва да си мисля за този човек,но всъщност озъзнавам,че в момента мисля толкова много,че сама се обърках.