Kidnapped

7

Мерлин се прибра, затвори вратата на дома си и въздъхна, тръгвайки към леглото си. Нямаше сили дори да заплаче. Легна на леглото си и зяпна тавана, като че ли за пръв път го вижда и не може да му се нагледа. Зърна го и мисли започнаха да прииждат в главата й, като че ли някой й ги изливаше с кофа отгоре.

Случката от преди малко се преповтаряше в главата й отново и отново. Не спря да мисли за всичко, което се бе случило последните часове. Макс и момичето в черно не напуснаха съзнанието й цяла вечер. Питаше се "Защо?"
Защо Макс й се разкрещя? Защо се държеше така със нея? Защо я удари?
И след всички тези въпроси се изсипаха още толкова.
Защо онова момиче се застъпи за нея? Може би женска съпричастност? Но тя не изглеждаше толкова съпричастна... и мила. Аурата й беше...студена и тъмна. Държеше се сякаш не й пука от нищо. Защо й помогна? Защо я гледаше през цялото време в очите? Защо направи всичко това?

Главата на Мерлин щеше да експлодира. Никога не е имала толкова много мисли в главата. Тази нощ определено беше дълга. Може би една от най-дългите през живота й. Мислите просто не напуснаха съзнанието й и това я побъркваше.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Джемин се прибра в апартамента на мафията. Прибра се в собственото си крило. Влезе първо в банята и свали всички дрехи от себе си, след което влезе под душа. Тялото я болеше от боевете. Беше уморена. Беше изтощена. Силите й бяха почти изцедени до последно. И мислите в главата й никак не допринасяха с хубаво към състоянието й. Всичките й мисли, свързани с тази вечер и предимно със случката в тъмната улица просто я изцеждаха още повече. Джемин беше много уморена и физически и психически.
Мерлин...
Мерлин и случката с нея се въртеше в главата й като вихрушка, замъгляваща всички други мисли. Джемин се опита да се разсее и да разкара тези мисли от главата си като затвори очи и се остави на горещата вода да отпусне мускулите й. Голяма грешка. Когато Джемин затвори очите си, пред нея виждаше красивото лице на Мерлин. Очите й, устните й, косата й...
Джемин рязко отвори очите си, оттърсвайки се от транса, в когото бе изпаднала.
"Какво става с мен?"
А сега де.. Какво се случваше с Джемин? Защо си мисли за Мерлин? Това беше просто едно момиче..Дори не я познаваше! Бяха се срещали точно два пъти досега. Защо се размекна пред нея? Защо си позволи да покаже слабост? Това беше нещо...недопустимо за нея.
Джемин не знаеше какво се случва с нея. След няколко минути усилия успя да изчисти мислите си и просто се остави на горещата вода, излизаща се от душа. Водата се стичаше по стегнатото й тяло. Този топъл душ наистина й помогна да се отпусне както психически, така и физически.
След още няколко минутки Джемин излезе от душа, преоблече се и слезе при другите да вечерят. Беше изтощена и не беше толкова гладна, но трябваше да хапне нещо. В противен случай, щеше да припадне.

- Охо - Джеси я поздрави с усмивка - Виж ти кой се е прибрал

- Здравей и на теб - Джемин измрънка уморено и седна на един от столовете на масата. Другите също дойдоха, почти веднага след като Джемин седна.

Джеси сервира вечерята и приборите с лека усмивка.
- Да ви е сладко!

- Благодаря! - всички отвърнаха в един глас

- Е, разказвай - Джеси седна на масата и положи ръце на повърхността й, след което подпря брадичката си на тях, чакайки отговорът на Джемин с нетърпение

- За? - Джемин започна да се храни

- Защо се забави? - Алекс вдигна вежда и сложи хапка в устата си

- Нищо важно. - Джемин отговори просто, продължавайки да се храни, гледайки в чинията си. Избягваше очен контакт с другите. Пак се сети за случката... Тъкмо спря да мисли за това и разбира се, че някой ще я попита..

- Аха.. - Тео промърмори и отпи от чашата си - Криеш ли нещо?

- Какво да крия? - Джемин погледна към Тео

- Не знам, ти ни кажи. Защо се забави? Къде беше час и половина? - Тео повдигна темата.
Джемин разбра, че няма да се измъкне толкова лесно. Пое си въздух и започна да говори

- Чух писъци от една улица докато се прибирахме. Реших да проверя и казах на Джеси и Алекс, че ще се забавя, да не ме чакат. Отидох и заварих момче да тормози момиче.

- И? - Джеси попита любопитно

- Е чакай дее, човек не може да вземе думата от теб. Слушай и ще разбереш. - Джемин направи лека пауза, като отпи от чашата си - Та -  обратно към темата. Когато видях момчето да крещи и да удря момичето направо побеснях. Спрях го навреме, преди да я е ранил сериозно. Пребих го до несвяст и така.

Алекс и Тео бяха учудени.
- Божее, жива да не бях! - изкикоти се Тео - Джемин се е застъпила заради някой!...

Джемин извъртя очи и продължи да яде

- Айде бе, верно ли? - Джеси гледаше с учудване

- Айде и тая.. - Джемин въздъхна и извъртя очи пак - Толкова ли е учудващо? Просто се намесих, нищо повече!

- Абе.. на теб нещо ти става, ти не си такава - Алекс добави, също не можещ да повярва на чутото

- О, я млъквай.. - Джемин погледна раздразнено - Просто не можех да я оставя така. Изглеждаше уплашена а момчето - точно обратното..

След време смениха темата и се заприказваха за други най различни неща. След много сладки приказки и още толкова смях всички отидоха да си лягат.

Всички бяха заспали с изключение на Джемин. Тя премисли всичко което се случи още един път и чак тогава успя да заспи

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Джемин заспа чак към полунощ. Уморена от мисли, най-накрая клепачите й натежаха и тя се отпусна, сладко заспивайки в леглото си с мисли за маскираното момиче.