Kidnapped

14

Джемин и Джеси бяха измислили най-добрия план, който някога са мислили. А той беше следният:
Джемин беше платила на шефа на бара да наблюдава всяка нощ кой  влиза и излиза от бара. Уловката беше той да й се обади когато засече Мерлин в бара. Това беше само началото, разбира се. След като Джемин получи обаждане от шефа на бара, съществената част от плана се задейства - Джемин влиза в бара с маска, с екипировка, всичко както си трябва и отвлича Мерлин по най-бързия възможен начин. След като я изведе от бара трябва да се качи заедно с Мерлин в БМВто на Джеси, което ще се намира в съседната улица, не далеч от бара. И от там газ към апартамента.

Джемин и Джеси бяха много доволни от плана. Всичко беше подготвено, чакаха само шефът на бара да се обади, че точният клиент е дошъл.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Вече седмица Мерлин беше в депресия. Колкото и да беше заета през деня, мислите за Макс не я оставяха намира по цели нощи. Почти всяка нощ Мерлин плачеше за него и се проклинаше, за където му се остави да я тъпче. Проклинаше се, че избра да послуша сърцето си. Това, че излизаше рядко навън да се разхожда също й влияеше зле. Беше я страх да не я нападнат пак. Беше я страх и че може да се засече с Макс по пътя.
Накрая на издържа. Изтри сълзите си, оправи се набързо, облече си пуловер и дънки и тръгна към бара. Щеше да се напие.
Когато Мерлин стигна и влезе вътре в помещението, веднага се запъти към самия бар.

- Едно голямо уиски. - поръча си Мерлин, казвайки го с половин уста. Барманът й сервира чаша с уиски и Мерлин започна да пие горчивата течност.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

- Ало? - Джемин вдигна телефона

- Тук е.

- Ясно..

Разговорът приключи

Джемин стана по най-бързия начин и извика Джеси. След минута двете потеглиха към бара с бясна скорост. Джемин сложи маската си. Отново беше цялата в черно, Джеси също не беше по-назад с тоалета.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Докато Мерлин се наливаше с уиски тя чу женски смях зад себе си и мъжки глас. Когато се обърна видя Макс да танцува с красиво, сладко момиче. И двамата се забавляваха. Изглежда това бе новата му.
Очите на Мерлин се напълниха със сълзи. Надигна чашата и я изпи на екс. Това беше второто й уиски за вечерта. Мерлин изтри сълзите си и си поръча трето. През това време гледаше колко щастлив е Макс с момичето до него. Гледаше го как се усмихва, как се смее, как танцува, как се забавлява и това разбиваше сърцето й. Чувстваше се мъртва отвътре...

След минути в заведението се чу изтрел от пистолет. Всички залегнаха и момичетата се разпищяха. Мерлин беше с гръб към вратата и когато се обърна забеляза фигура, облечена цялата в черно да държи пистолет, насочен нагоре. Приличаше на...
"..Джемин..."
Джемин беше подпалила здраво, особено след като видя Макс. Насочи електрошок към Макс и го пусна на най-високата степен. Това накара Макс да се гърчи от болка и да загуби съзнание. След това се засили с бърза крачка към по-голямата си цел.
Очите на Мерлин се разшириха. Огледа се, чудейки се къде да избяга или поне къде да се скрие. Докато се усети и вече беше с чувал на главата си и белезници на ръцете си

- Не!.. - извика Мерлин

Джемин я вдигна и я метна на рамо, понасяйки я извън бара. Джемин беше силна и в момента Мерлин й се струваше като перце.

- Пусни ме!!! - Мерлин изпищя докато се опитваше да се отскубне от здравия захват на Джемин. Сърцето й биеше бързо, дъхът й се зачестяваше и усещаше сълзи да напират в очите й. Мерлин махаше с крака като успя да ритне Джемин в челюстта.

- Ах, мамка му.. - изруга Джемин под носа си.
Финални метри останаха до БМВто на Джеси и Джемин ги взе на спринт.
"Боже..не очаквах да е толкова буйна.." помисли си Джемин и отвори багажника на колата, след което постави Мерлин вътре.

- Пуснете ме! Пус-.. - Мерлин не успя да довърши, тъй като Джемин бе запушила устата й с кърпа. След това й би инжекция с успокоителни и Мерлин заспа като мечка в хибернация.
Джемин си отдъхна и свали маската си. Затвори багажника и се качи отпред при Джеси.

- Пали.. - Джемин каза, опитвайки си да си поеме въздух. Не че Мерлин беше тежка, просто беше трудно човек да я усмири. Джемин видя зор докато я занесе дотук, но беше доволна и не съжаляваше за нищо.

Джеси запали колата
- Лелееи, дишай бе - Джеси каза като започна да се смее, а Джемин въздъхна.
- Ще кажеш, че с мечки си се борила

- Еми да, близо беше... - Джемин се усмихна и се облегна на седалката. Джеси само се засмя и тръгна към имението.