Kidnapped

2

  Беше късно вечер..
Главата на Джемин беше обляна в румено-червена кръв.
Мамка му!.. - изруга под нос и нарами железния лост за втори път. Влизаше в поредният бой срещу Южната мафия заедно с нейните хора.
Битката беше жестока, имаше кръв навсякъде. Джемин беше яхнала метлата и здравата налагаше поредният бияч, изпречил се на пътя й. Тя също не изостана и разби веждата му. Сега главите и на двамата кървяха, само където на Джемин не й пукаше от това.

Проклет кучка! - изруга мъжът, чиято вежда кървеше. Голяма грешка; получи бонус - кървящ нос.

Джемин го удари с железният прът още един път отляво и още един отдясно.

За равновесие - Джемин се усмихна подло и го изрита в корема, като така сложи край на двубоя, след което се затича да помогне на останалите.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Мерлин се прибираше от работа. Беше изтощена и капнала от умора. Веднага щом се прибра вкъщи тръшна вратата и се излегна на дивана в кухнята. Точно когато затвори очите си дочу звук на нотификация от телефона си. Протегна се лениво към малката масичка до дивана и грабна телефона. След като го отключи и видя съобщение от момчето в което беше влюбена, се усмихна сладко. Макс й беше писал да се видят тази седмица, което страшно много я зарадва.
След като му отговори и се съгласи да излязат тази седмица, се ухили до ушите и отиде да си вземе душ за разпускане.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Най-накрая всичко беше приключило и Джемин се качваше в черният джип, готова да потегли заедно с хората си обратно към мястото, където се окриваха. Това беше един огромен апартамент, където държаха всичките им оръжия, крояха планове, съхраняваха парите и всичко скъпо, което бе откраднато. Точно до апартамента имаха гараж..който можеше да се нарече и автокъща. Да, притежаваха сравнително голям брой автомобили.

Майчице мила.. - Джемин въздъхна - Тези пари ще ни вземат душата някой ден, казвам ви.. - каза тя на останалите й колеги с уморен глас и учестено дишане

Да, но поне ти си го избра сама - Добави Тео
Джемин имаше възможност да се развие в много по-различи и безопасни среди. Баща й беше брокер, майка й - учител, брат й - доктор. Все щеше да се уреди някъде. Но не, тя си избра да жертва живота си всяка вечер. Вярно, изкарваше по цяло състояние на седмица..но с цената на здравето и живота си.

Джемин запали цигара и въздъхна
Истина е. -дръпна от цигара си- Няма и да се опитвам да се оправдавам или да те упреквам. -Джемин издиша цигарения дим- Можех да живея спокоен живот. Можеше в момента да не кървя до смърт за пореден път. -Джемин направи пауза, дръпна от отровата с устни и продължи с лека усмивка- Но пък в крайна сметка не съжалявам.

Така те потеглиха към имението със половин милион в багажника.