Kidnapped

10

- И какво да те правя сега? - Джемин се приближи още повече до Мерлин. Сега вече беше малко по-спокойна.
- М?

Мерлин разбра по гласа на Джемин, че вече е по-спокойна. Въпреки това очите й продължиха да сълзят.
Не знаеше какво да каже. Какво се очакваше да отговори на такъв въпрос?

- Убий ме. - Мерлин изрече, поглеждайки право в очите на Джемин

- Моля? - Джемин вдигна вежда въпросително.

- Чу ме. - Джемин не прекъсваше очния контакт.

- И защо ми е да го правя? - Джемин наведе глава към нея, тъй като беше малко по-висока от Мерлин - Защо ми е да те слушам?

Мерлин се взираше в очите на Джемин. Чувстваше се като хипнотизирана от нея. Не можеше да отдели погледът си от очите на Джемин. Беше просто невъзможно за момента, когато бяха близо една до друга и Джемин изглеждаше нереално в очите на Мерлин.

Капките дъжд тихо шумяха и мокриха двете момичета. Косата и дрехите на Мерлин бяха влажни, тези на Джемин също. Капките се стичаха по лицата им.

- Тогава прави каквото искаш с мен... - Мерлин каза с тих глас. Беше сериозна в това, което казваше. Просто все още изпитваше страх към Джемин. И как няма? Тя бе убила над 100 души досега..

Джемин се очуди от това, което каза Мерлин. Толкова ли беше загубила желание за живот? Джемин побесняваше като знаеше, че Макс е виновен за тази нейна бездушност.

- Знаеш ли, не съм човек на компромисите - Джемин не прекъсна очния контакт нито за миг. Тя говореше със спокоен и дълбок глас. - Но ще направя изключение. Ще те пусна да си вървиш. И това ще е първият и последният път, в който те пускам. - Джемин беше на сантиметри от лицето й - Ясна ли бях? - Джемин повдигна леко веждата си. Мерлин само кимна и продължи да я гледа в очите. Тази близост между тях..беше опасна. Опасна и за двете.

- Наясно ли сме, че нямаш право на повече грешки? - Джемин попита отново с дълбок глас, а Мерлин кимна и погледна надолу.
- Наясно ли сме, че ако те видя пак до онзи, ще стане страшно и за двама ви? - Джемин попита със сериозен, дълбок глас.

- Да.. - Мерлин каза с половин уста, гледайки надолу, премисляйки всичко казано от Джемин. Джемин така и не спря да се взира в Мерлин.

- Добре. - Джемин отстъпи назад, давайки на Мерлин нужното й пространство.
- Свободна си да си ходиш. - Джемин каза със спокоен глас, правейки още една крачка назад. Мерлин вдигна глава и очите и срещнаха тези на Мерлин. Тези очи.. тези тъмни, омайващи очи..

Мерлин се върна в реалността и пристъпи плахо встрани. Този път не каза нищо. Просто си тръгна, поглеждайки я за последно, оставяйки Джемин сама в дъжда.

Еееми, малко е кратка, ама какво да направя, че я писах в 00:00 :) Ще ме прощавате