Kidnapped

11

Поредна нощ, в която щеше да се извърши обир, познайте от кого :)

Тео караше черната Мазда, до него беше Джеси а на задните седалки - Джемин и Алекс.

Джемин запаса пистолета си в колана на черният си кожен панталон и сложи черната си маска. Отново беше повече от готова да нападне. Беше като истински хищник - винаги подготвена.
Алекс направи същото, като погледна към Джемин. Джемин му кимна. Разбраха се само с поглед. Този им знак значеше, че са готови за битка.

Маздата спря пред имението на кмета на града, а от нея като пчели излетяха четири маскирани с пистолет и чували в ръце. Ужесточена битка започна. Както винаги Джемин беше безпощадна и безмилостна. В очите й се четеше ярост. Също като настървен вълк се спускаше без капка страх в бой след бой.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Мерлин реши да се разходи, за да се разсее малко от мислите, които не я оставяха намира.
Беше тъмно, само няколко улични лампи светеха в тъмната нощ. Мерлин хареса тази обстановка, въпреки че я беше малко страх. Все пак бе момиче и се разхождаше по тъмно и късно. Въпреки това тя продължи да се разхожда спокойно, с ръце в джобовете.

След няколко минути Мерлин усети стъпки зад нея. Изплаши се леко и се обърна назад. Една пияница вървеше нея. Беше едър, висок мъж на средна възраст. След като Мерлин го видя, пак се обърна напред и забърза походката си, стремейки да не се обръща повече. Пияният мъж обаче я настигаше и тя го усещаше, тъй като чуваше бързи стъпки зад нея.

- Закъде така си се разбързала, красавице? - мъжът каза с дълбок глас докато я настигаше все повече и повече.
Мерлин се изплаши още повече. Ръцете й треперяха. Тя се обърна, за да види колко близо е мъжът до нея. Изненада...мъжът беше точно зад нея. Когато тя се обърна и го видя отвори широко очи и рязко си пое въздух. Мъжът се усмихна лукаво и хвана лактите й, така че да не може да избяга.

- Оппа - мъжът имаше психопатско изражение. Той се прибли към нея.
Мерлин се бунтуваше и се опитваше да се измъкне. Това не се хареса на пияният мъж и той й удари шамар, като този път я вдигна на рамо и започна да върви нанякъде. Мерлин извика от болка след удара и изписка, щом мъжа я вдигна.

- Пусни ме!! - Мерлин извика, а мъжът просто продължи да върви с момичето на рамо.
Мерлин удряше гърба му и риташе к крака в опит да се измъкне, но безуспешно.