Kidnapped

8

На другия ден Джемин се събуди с болки в тялото. Чувстваше се като премазана от тир. Предната вечер беше наистина дълга.
Стана, направи си закуска и кафе и излезе на терасата да закуси и да изпуши една цигара. Докато пушеше си мислеше за предната вечер. Случката от вчера се преповтаряше в главата и нонстоп. Трудно се разсейваше от тези мисли. Не след дълго слезе долу при другите.

- Добро утро - поздрави тя с лека усмивка и все още леко сънен глас

- Добро утро - другите също я поздравиха

Джемин, Джеси и Тео започнаха да си говорят докато Алекс спеше като мечка в хибернация.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Мерлин се събуди към обяд. Беше недоспала заради многото мисли, препускащи в главата й всяка минута. Когато се събуди закуси, оправи се и излезе за работа с малки, черни торбички под очите. Беше уморена но нямаше как да пропусне работен ден.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Джемин и Джеси бяха останали насаме. Джеси беше много любопитна относно това, което се случва с приятелката й.

- Ще ми кажеш ли какво стана вчера? - попита Джеси с въпросително изражение

- Вече ви казах - въздъхна Джемин като се облегна назад

- Имам чувството, че прикри нещо. Разказа го много така, набързо.. Някакви подробности?

Джемин затвори очи и въздъхна отново
- Момичето, което страдаше беше същото момиче от бара. - Джемин отговори и отвори бавно очите си, поглеждайки надолу

- Аха.. - Джеси слушаше внимателно

- Ами.. какво да ти кажа? По някаква странна причина гледах към нея в 90% от времето. Тя не ме разпозна, нали бях с маска..но и тя ме гледаше в очите..

Джеси се усмихна
- Говориш така, все едно си я харесваш..

- Не, няма такова нещо. - каза просто Джемин

- О, нима? - Джеси вдигна вежда и се подсмихна, гледайки право към Джемин

- Майната ти, Джеси... - Джемин погледна настрани - Други подробности?

- И без тях разбрах каквото ми трябваше - Джеси каза с усмивка на лице и стана да направи кафе за тях двете. Джемин пусна лека въздишка. Помисли малко над това, което й каза Джеси.
Джеси сервира две чаши с кафе.

- Знаеш, че отдавна не изпитвам нищо. - каза Джемин със студено изражение и студен глас като придърпа чашата си с кафе

- Знам... - Джеси отпи от кафето и погледна надолу с леко натъжен поглед.
- Но пък нищо не е вечно, нали? - Джеси погледна към Джемин

Джемин помисли над думите й.
- Да...но..

- Но?

- Забрави..да сменим темата.

Джемин не обичаше да говори за чувствата си. Затова двете момичета смениха темата

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Мерлин си вършеше работата чудесно, макар и уморена и недоспала. Внезапно тя получи известие на телефона си. Отвори телефона и видя, че има нова новина, публикувана в интернет. Новината известяваше за извършен обир номер 37, в същия град в който живееше и тя. Там бяха посочени заподозрените с маски на лицата. Когато Мерлин се вгледа внимателно в двете момичета на снимките, видя познати очи. Бяха с маски, но Мерлин успя да разпознае едното момиче по очите. Тези очи..и маската..бяха като на момичето от предната вечер. Разбра и името й - Джемин.
"Джемин?"
Мерлин беше в шок. Нима същото момиче, което спаси живота й е престъпник? И-и убиец!?
"Това не може да е истина.." помисли си тя.
Мерлин все още не можеше да повярва, затова направи проучване. Потърси информация за Джемин и откри някои биографични данни, които съдържаха годините й, роден град, брой убийства, брой обири и други.
Мерлин четеше и не вярваше на очите си. Нима такъв ужасен престъпник я бе спасил? Това й се струваше нереално.
"Но това няма логика.." помисли си тя и изключи телефона си.
Отново мислите превзеха съзнанието й. Мерлин преосмисляше всичко това и се опитваше да навърже нещата. Така и не успя да разбере причината за появата и постъпката на Джемин спрямо нея.
Защо? Защо го направи? Защо я спаси? Защо точно нея?

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Джемин ровеше в социалните мрежи на телефона си. Изведнъж попадна на новина, свързана с криминален случай. Отвори статията и прочете всичко от-до. След това се засмя психопатски и въздъхна.
- Доживях и това да се случи...

- Моля? - Джеси вдигна вежда към нея

- А нищо, в пресата сме - Джемин й се усмихна насреща

- Нищо ново под слънцето.. - добави Тео като продължи да чисти кръвта по оръжията си