Kidnapped

17

Мерлин се събуди от силен шум. Навън валеше и гърмеше, което пречеше на Мерлин да спи спокойно, но този шум не беше от вън. Беше от вътре.. и то от съседната до нея стая. Мерлин чу блъсък. После още един и след него още един.
Изведнъж в стаята нахлу Джемин. Беше тъмно, но Мерлин забеляза наведената стойка на Джемин. Забеляза също и че Джемин държеше рамото си. Мерлин се стресна и се уплаши много. Сърцето й биеше бързо и студена пот избиваше по челото й.

Джемин затвори вратата, светна, отиде до масата, дръпна един стол и седна. Чак след минута забеляза тлеперящата от страх Мерлин завита в леглото.

- Мамка му.. - Джемин бе объркала стаята. Тиха въздишка от уплах напусна устните на Мерлин. Особено когато видя кръвта, стичаща се по рамото и цялата ръка на Джемин. Кръвта не беше само по едната й ръка.. беше навсякъде - ръцете, гърдите, врата, малко по лицето и малко по кръста.
- Малко обърках стаите.. извини ме, но не съм в кондиция да стана все още и ще поседя малко тук.
- Джемин каза, като опъна краката си. След малко забеляза колко уплашена бе Мерлин и проговори отново - Ако те е страх не гледай. - Мерлин закри лицето си с ръце и се зави през глава. Джемин само въздъхна и погледна встрани. Не искаше да плаши Мерлин, но сега нямаше сили да стане и да отиде в собствената си стая. Джемин наблюдаваше изцапаните си в кръв дрехи и кървящото си рамо. Имаше дълбок разрез, който едва ли щеше да дочака заранта. Джемин знаеше, че още тази вечер раната й трябва да бъде почистена. Този път работата наистина не търпеше отлагане.
Джемин постоя още малко докато възстанови сили и стана, запътвайки се към вратата. Преди да излезе запаси лампата и проговори:
- Заспивай.. - каза тя със строг тон и излезе, заключвайки след себе си.
След това Джемин отиде в стаята си и там завари Моника - медицинската сестра или ,,кърпача", както Джемин я наричаше.

- Сядай, това няма да дочака утрин..

- Знам, затова съм тук.. - Джемин каза, седна на стола пред Моника и свали тениската си, разкривайки дълбока, кървяща рана.

- Така, така..нека погледна.. - Моника огледа раната и свъси вежди - Сериозна е. Ще трябва да потърпиш малко повече болки. Трябва да я почистя и да те зашия.

- Както кажеш. Щом трябва, нямам друг избор. - Джемин каза с недоволство в гласа си. Това да шиеш човешка плът докато самия човек е буден беше истински кошмар на Джемин. И сега й се налагаше да изтърпи точно това.
"Просто супер. Просто невероятно.."