Kidnapped

15

Мерлин не виждаше нищо. Само мрак и тъмнина. Колкото и да й се щеше, не можеше да види нещо различно от мрака.
Тя седеше на стол, очите й бяха завързани с превръзка, върху лицето си имаше чувал, ръцете й бяха завързани зад стола с белезници, краката също.
Джемин стоеше права и наблюдаваше Мерлин. Този път маската й не беше на лицето. Нямаше смисъл, така или иначе Мерлин не я виждаше.

Мерлин се размърда и Джемин забеляза това.

- К-къде съм? - Мерлин проговори с тих глас. Глас в пустиня. Джемин нищо не каза. Отиде до нея и махна чувала от главата й, но не махна превръзката от очите й.
Мерлин се стресна от рязкото движение, което Джемин направи и премахна чувала от главата й.
"Красота..." помисли си Джемин, като не отделяше поглед от лицето на Мерлин.

- Къде съм?! - Мерлин попита отново с малко по-висок глас

- На сигурно място. - Джемин проговори с дълбок, спокоен глас. Мерлин започна да се оглежда, въпреки че не виждаше нищо заради превръзката.

- Как така? - Мерлин попита с по-тих глас и неразбиране в тона си.

Джемин придърпа един стол, но преди да седне огледа внимателно лицето на Мерлин. Гледаше я и се наслаждаваше на всяка нейна черта. Мерлин беше уплашена, устните й бяха леко разтворени, малък кичур от косата й беше паднал пред лицето й. Изглеждаше толкова красива в очите на Джемин.

- Какво искаш от мен?... - Мерлин прошепна с несигурност в тона си.

- Абсолютно нищо. - лека усмивка се появи на лицето на Джемин
- Просто бъди послушна и не се опитвай да бягаш, защото ти гарантирам, че няма да успееш. - Джемин докосна брадичката на Мерлин с пръсти, при което Мерлин рязко се отдръпна, обръщайки главата си колкото се може по-настрани. Това не се хареса на Джемин и тя свъси вежди, но запази самообладание, с цел да не бъде груба още в началото. Въпреки това Джемин хвана брадичката й отново, този път държейки я здраво.

- Разбра ли ме? - каза тя с плътен, дълбок, студен глас.

Мерлин стисна устни. Болеше я от захвата на Джемин.
Джемин се наслади още малко на прекрасното лице на Мерлин и пусна челюстта й с доволна усмивка, която Мерлин не можеше да види заради превръзката на очите си.

- Добро момиче. - Джемин излезе от стаята и остави Мерлин сама, изплашена и объркана.