Kidnapped

12

- Така и не разбрах името ти. - Джемин попита леко несигурно.
Мерлин се изненада от въпроса на Джемин и се поколеба дали да й отговори. Ами ако Джемин й направи нещо? Въпреки, че беше малко уплашена, Мерлин й отговори.

- Аз съм Мерлин. - каза тя с мил и нежен глас

"Колко сладко" помисли си Джемин и се усмихна на собствените си мисли.

- Хубаво име.

Мерлин се усмихна леко.
- Благодаря.. - Мерлин каза, като усети руменината да плъзва по лицето й.
Мерлин засрамено погледна встрани. Джемин забеляза, че Мерлин я е срам и се изчервява, при което Джемин се усмихна.
"Сладур" помисли си тя. Засега предпочете да запази мълчание. Не искаше да притиска момичето до себе си........
....Добре де.. искаше. Същност искаше да я притисне и то не само психически..но се сдържаше някак.

Мерлин също запази тишина, този път приятна. Мерлин се чудеше дали също да попита за името на маскирания й спасител. Но пък я беше шубе. Ами ако я ядоса? А и едва ли щеше да каже името си.. Поне не истинското. Мерлин не искаше да проваля нещата и си замълча. За пръв път удържа любопитство си.

След няколко минути Мерлин спря пред една къща.
- Стигнахме. - Мерлин се обърна към Джемин с усмивка

Джемин също се обърна към Мерлин, поглеждайки я с мек поглед.

- Благодаря ти..за всичко. - Мерлин изрече с нежен глас, придружен от мила, красива усмивка.
Джемин не можа да сдържи усмивката си. Мерлин просто я накара да се усмихне и тя го направи, почти несъзнателно.

- Няма защо. - Джемин каза с мил глас и усмивка на лице, която колкото и да се опитваше, не можеше да скрие. Усмивката просто не искаше да се махне от лицето й и въпреки през маската, тя бе ясно видима.

- А, якето.. - Мерлин се сепна и се сети, че бе облякла якето на Джемин.
Мерлин свали якето и го подаде на Джемин с неловка усмивка.

Джемин кимна и пое якето в ръцете си.

Изведнъж телефона на Джемин звънна. Джемин се сети, че хората й я чакат и се сепна.

- Аз ще тръгвам. Приятна вечер.. - Джемин тръгна с бърза крачка

- Чао... - Мерлин помаха с тъжна усмивка. Това беше неочаквано за нея. Джемин просто си тръгна. Мерлин не успя да я погледне в очите за по-дълго от минута, което леко я натъжи. Все пак, студеният въздух срещна кожата на Мерлин и та побърза да се прибере.

Джемин изхвърча от квартала и по пътя се засече с черната Мазда. Джемин се качи в колата.

- Съжалявам, забавих се.. - Джемин погледна виновно и се извини на хората й. Това беше нещо рядко и необичайно за нея. Всички в колата се спогледаха в учудване и никой нищо не каза. Тео дръпна скоростния лост и даде газ.

По пътя Джемин мълчеше. Мислеше си за Джемин. За лицето й. За тялото й.
"Ч-чакай, чакай малко...Джемин, я се стягай!" Джемин се скара сама на себе си. Въпреки това мислите за Мерлин не излязоха от главата й.
Мерлин, Мерлин Мерлин
Това беше името, което непрекъснато й се въртеше в главата.
Разходката, която си направи Джемин до дома на Мерлин беше изключително приятна за нея. Фактът, че проведоха и кратък разговор също й се хареса.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Мерлин се прибра у тях и отиде в кухнята за да вечеря. Докато се хранеше си мислеше за всичко случило се. Чувстваше се омърсена..нечиста....но пък и радостна. Поне не се случи най-лошото, нали? Жива и почти здрава се прибра вкъщи, което й беше напълно достатъчно. А фактът че прекара малко време с момичето в черно също я радваше. Разбра, че Джемин също има добра страна, въпреки че не й се вярваше. Как така един безмилостен убиец я защитаваше? И то не за първи, а за  пореден път. Дали Джемин не се преструваше? Дали не искаше да я изнудва или нещо от сорта?
Това сега нямаше голямо значение. Мерлин беше щастлива. Джемин се бе държала доста мило като за убиец; Първо я спаси от това да изживее най-големият й кошмар, после й ослужи й с якето си и за капак на всичко я изпрати до тях, за да е сигурна, че се е прибрала жива и невредима. Да не пропускаме факта, че се интересуваше как е и дали й е студено... или пък че заплаши пияницата да я направи инвалид, ако пак дръзне да я докосне. Да не би да сънуваше?
Всичко това се виждаше нереално за Мерлин.
След като се нахрани, Мерлин изми мръсните съдове, прочисти раните си и легна, заспивайки с усмивка на лице.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Джемин вече си бе в апартамента. Тя и хората й се хранеха, смеейки се през почти цялото време. Джемин изглеждаше и се чувстваше видимо щастлива. Напоследък беше по-щастлива от обикновено, а също и по-мила. Приятелите й го забелязаха и се чудеха какво й става напоследък.
Джемин си легна. Тя също мислеше много по въпроса какво й става. Нещо в нея се променяше. Защо? Нима едно обикновено момиче й завъртя главата за няколко дни?
"Не, не..не може да е истина" помисли си Джемин.
Мерлин се въртеше в главата й от известно време. Искаше да я вижда по-често. Искаше да я чува по-често. Искаше да я опознае, да се сближат.
Искаше я

С тези мисли Джемин потъна в сладък сън, включващ Мерлин.