Kidnapped

18

Изминаха се два дни. През тези два дни Мерлин четеше и се наслаждаваше на това. Преди, когато ходеше на работа, не й оставаше много време за четене или каквото й да е било хоби. Сега правеше това, което й харесва по цял ден. Е...почти цял ден.
Мерлин си бе намерила още едно друго занимание, което й беше по-скоро като цел. Една единствена цел.

Да избяга от Джемин

Това беше най-искреното и съкровенно желание, което е имала някога. Жадуваше за свобода и факта, че Джемин не й дава правото дори на тераса да се покаже, я караше да полудее. Не бе виждала слънчева светлина от близо 5 дни.
И всички тези фактори, изброени до момента, караха омразата на Мерлин към Джемин да нарастват още мнооого много.

Джемин напълно осъзнаваше, че озлубява Мерлин, но все още не можеше да й се довери да я пусне (за малко, разбира се) навън. Колкото да подиша чист въздух, да се порадва на слънцето и небето..такива работи. Знаеше точно какво ще стане ако пусне Мерлин на свобода, дори за минута. Не че нямаше да си я върне обратно..но искаше да има пълен контрол над нея. Искаше й се да я пусне, но и да се върне след това, което звучеше меко казано невъзможно и за двете.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Мерлин бе казала на Джемин, че обича и да рисува. Разбира се, Джемин не се поколеба да й предостави листове, платна, четки, бои, моливи и всичко необходимо на един художник.
Да, наистина Мерлин рисуваше. Но в повечето случаи кроеше планове за бягство. Досега беше скроила само един. Беше добър, но все още Мерлин я беше страх да не бъде хваната. Въпреки всичко, щеше да се пробва.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Поредната обирджийска вечер бе приключила успешно за Джемин и отряда й. Туко-що се бяха завърнали в апартамента и Джемин реши да намине през стаята на Мерлин.

Мерлин чу стъпки и побърза да скрие листа, на който беше разчертан първият й план. След това веднага извади друг лист, на който имаше скица и започна да обхожда скицата с пръст така че да изглежда, че мери пропорции.

Вратата се отвори, а през нея се подаде маскирано лице. Мерлин бавно вдигна глава и погледна към Джемин. Джемин се усмихна и влезе, като затвори вратата след нея.

- Здравей. - Джемин седна на един от столовете около масата.
Мерлин нещо не каза, само я погледна и продължи да довършва скиците си.