Студена и Ослепителна

Съсипах живота ти

Още сънена погледнах часа. Пет и тридесет. Навън още бе тъмно. Станах и обух суичър, до коленете.
Телефона ми извибрира. Съобщение от Кейт.
"Идвай вкъщи, Алекс е разстроена."
Най-вероятно са били заедно цяла нощ. Излязох по най-тихия начин и се качих на колелото на брат ми.
Влязох в стаята на Кейт. Миришеше на цигари и изпарения от алкохол.
- Ен, седни.
Алекс се бе свила на топка, легнала на пода, докато Кейт я галеше. Чувах как ридае, и се сетих какво става.
Алекс се надигна. Гледаше ме продължително, ядосано, но и някак тъжно.
- Всичко стана по твоя вина! Мери не иска да има общо с мен! Ти си виновна! - крещеше тя, с немощен глас.
Трябваше да кажа нещо. Исках да я просветля.
- Знаеш, че дълбоко в себе си имаш нещо към мен, Алекс... Не можеш да ме заблуждаваш вечно, пребори шибания си страх и говори. Говори с мен, мамка му!
Тя сведе поглед и замълча. Изглеждаше немощна, лицето й бе пухкаво, косата рошава. Дори така... беше красива.
- Майната ти Енна. Какво по дяволите искаш?! Съсипваш ме, всичко покрай мен се разпада.
- Не те съсипвам аз, сама го правиш. Открий реалността, Александрия, не оставяй твоя свят да те погълне изцяло.
- Престани. Объркваш ме, играеш си игри с главата ми, Ен. Не е приятно.
Кейт въздиша. Щеше да направи нещо, познавах я добре.
- Вие двете, просто млънкнете! - каза тя - Алекс, тя е права. Обичаш я. Помисли, как се държиш около нея, как мислиш само за нея. Вярно е, нали?
Сълзите й капеха бързо и по много.
- Да, в-вярно е.
Почувствах страх. Страх, че тя ме обича. Не знаех как да съм с нея, не можех!
Избягах. Слязох по стълбите, профучах през вратата и като малко дете тичах до вкъщи. Какво друго можех да сторя? Да я целуна, за бога - не!
Плачех. Нещата не биваше да се развиват по този начин. Ядосах се на самата себе си. Защо не избираме кого да обичаме? Защо?!
Беше ме страх. От последствията. Какво можеше да се случи? Александрия, за бога, бе дълбоко под кожата ми.
Кейт ми звънна. Разтреперих се.
- Ало. Енна искам веднага да излезеш от у вас. Чакам те на пейката.
Станах и поледнах през прозореца. Алекс я нямаше, Кейт стоеше на пейката и изкарваше дим от устните си.
Седнах до нея и запалих цигара.
Предстоеше дълъг, оттегчителен разговор.
- Честно, - започна тя - не съм мислела, че точно ти си обратна.
- Кейт, моля те.
- Е, кажи - защо избяга? Нали Алекс бе тази със страховете.
- Да, но... аз просто искам всичко да свърши. Не искам да я обичам Кейт. Просто не мога.
- Можеш! Обичаш я, не я карай да страда. Говори с нея, оправи нещата.
Какво им става на всички? Само аз ли мисля трезво?! Оказа се, че аз съм тази с повредено мислене. Нима би било лошо да й покажа любов? Но как?

Позвънях на звънеца. Никой не отвори, така че влязох сама и отидох в стаята й.
- Алекс. - тя извади глава изпод чаршафите.
- Какво искаш?
- Дойдох да се извиня. За това, че развалих нещата между теб и Мери... И съсипах живота ти, или каквото там каза.
Тя потърка очи. Изправи се и седна на леглото.
- Ен, не ми дължиш нищо. Имам в предвид извинения... Но ми дължиш една целувка.
Алекс се усмихна и отментна коса назад. Приближих се и докоснах устните си с нейните. Беше кратка, но задоволителна целувка.
- Обичам те.