Студена и Ослепителна

Сама.

Цяла седмица. Една самотна седмица, без никой наоколо, прекарах я съвсем сама, в четене на книги, висене в myspace и писане на домашни. Бе ад. Не мислех трезво. Исках да се забавлявам както до сега... Но не можех.

Майка ми повтаряше, че трябва да изляза навън, с Кейт разбира се, да й се извиня... Но тя нямаше идея защо се бях скарала с нея. В училище бях принудена да се водя с Дриа... Дриа Смит, нахално пълно същество, четящо комикси. И това си бе ад.

В събота реших да се разходя, защото майка ми ми опяваше. Отидох до Subway. Беше претъпкано, но си намерих местенце и започнах да отговарям на стари съобщения, просто от самота. Наташа, Глимър, Алис, Джим. Всички стари приятели, които захвърлих заради Кейт. Сега и нея нямам.

"О, Енна. Сети се за мен, хаха." Получих този СМС от Глимър, макар да не чаках отговор. Не знаех как да възприема това, като сърказам или...?

"Да, разбира се Глимър." Отговорих й.

Докато пиех латето си и ровех из twitter, видях Алекс. Беше облечена с джинси и тениска, до нея седна момиче, с руса къса коса и анцунг.

Поколебах се дали да я поздравя, но се направих, че не съм я видяла и продължих заниманията си. Ако искаше да дойде щеше.

След 20 минути реших да обиколя New Yorker, може би имаше нещо ново. И без това ми стана скучно. Минах покрай Александрия, тя се усмихна, но я подминах. "Заслужаваш си го" казах си и излазох навън. Бе някак топло днес, страхотно.

Обикалях New Yorker и си харесах страхотни дънки, два пуловера и ново бельо.

Телефонът ми иззвъня. Мама.

— Ало? Енна идвай си! Братовчедка ти пристигна, хайде.

— Трябва ли? — размрънках се — Заета съм.

— Енна!

Взех покупките си и се запътих към у дома. Щеше да е скучен следобед, но трябва да свиквам.

Когато си облякох удобни дрехи, телефонът ми извибрира. Имах imessege от Кейт. Странно помислих си.
Кейт: Хей, Енна. Добре! Печелиш, аз се извинявам. Доволна?
Аз: О, Кейт, за какво по-точно се извиняваш?

Реших да се направя (поне веднъж) на интересна. Отне й време.
Кейт: Ами че обидих Александрия. Знаеш ли оказа се, че тя има приятелка...

Пиятелка? Не мога да опиша как, но тези думи... Нараниха ме. Защо? Защо ми пукаше? Аз харесвах момчета.
Аз: Е, предполагам това е супер.
Кейт: Хайде, да излезем с тях! *гуш*
Аз: Скарана съм с Алекс...
Кейт: Мамка му! Ще говоря с нея, сърдиш ли се? Не, нали???
Аз: Простено ти е, кучко.

Прибрах телефона си и затворих очи. Приятелка, което означава гадже... За бога! Не мисли за това наредих си.

Какво намирах в Александрия? Едно тъжно момиче, от което се учех, че да си различен е красиво. Красиво. И тогава си спомних за усмивката й...
Енна! Мамка му, влязла ти е под кожата... казах си, не отричах. Бях прецакана, нали? Бях ли влюбена?!
Не трябваше, господи, но бях.