Студена и Ослепителна

Кажи ми, Кейт

- Ало, дай една бира. - казах и поех студения кен. Отворих и отпих жадно голяма глътка.
Алекс говореше с Ник, а Рич беше седнал до тях, пушейки джойнт, както винаги. Бяхме тук от седмица. Говорих с Кейт, казах й, че най-вероятно ще се върна. Но не бих.
- Ен, мила, би ли направила някаква закуска? Ужасно съм гладен. - оплака се Ало. Отидох в кухнята и отворих хладилника. Нямаше кой знае какво, така че, ще трябва да се задоволи със сандвич.

- Хайде Ен, днес ще разгледаме моловете.
- Алекс, знаеш че нямаме никакви пари.
- Казах разгледаме, спокойно.
Ако не й вярвах, най-вероятно бих помислила, че смята да открадне нещо. Малка част от мен се страхуваше да не го направи, но подтисках това.
Вървяхме по изтощителен път и най-сетне момчетата спряха пред сграда, която бе голяма, с лилави стени. Имаше надпис "Mall Bristol". Влязохме и се качихме по ескалотора.
- Ен, ела, ще разгледаме чантичките на Прада. - Рич ме задърпа за ръката. Колко странно, нали? Бих очаквала подобно нещо от момиче, но както и да е. По-късно осъзнах защо.
- На Грейси би й харесало... - каза той, с тъжен поглед.
- Много я обичаше, нали?
- Още я обичам.
Ало дойде и ни извика, да видим Ник и Алекс с костъюми. Мъжки костюми.
- Алекс, мъжкарано. - каза й Ало и всички се засмяхме.
Имахме малко пари и решихме да пием кафе, в заведение до мола. Запалих цигара, сръбвайки от кафето без захар. Така го обичах, горчиво.
- Ен, може ли една цигара? Моите останаха вкъщи.
- Заповядай, Ник.
Той я запали. През седмицата прекарана с тях, той изглеждаше тъжен. Може би заради онова момиче, което никога не го е обичало.
Прибрахме се. Да, ако имахме пари щеше да е забавно, но какво от това? Пак си беше весело.
С Алекс направихме обяд и сервирахме.
- Ммм, най-добрите сте! Вече ме сме принудени да ядем препечени филийки всеки ден - засмя се Рич.
Омлетът не беше кой знае какво, или пък вечерята, но те бяха доволни.
Вечер до около единадесет гледахме телевизия, после си разказвахме истории, пиейки бира. Историите им бяха забавни, някоите по-скоро тъжни...
Сутрините правехме закуска и гледахме "The walking dead", после излизахме на някъде, с часове вървяхме, пиехме, пушехме и си прекарвах страхотно. Сближих се с Алекс, повече от всякога... Казвах й че я обичам по-често.
Една сутрин получих обаждане от Кейт.
- Да.
- Мила, трябва да се прибереш, наистина. Романсът ти трябва да приключи днес!
- Кейт, плашиш ме... Какво е станало.
- Иска ми се да можех да го кажа по-лесно, но Ен... Сестра ти...
- Сестра ми какво, Кейт!
Уплаших се. Какво беше станало? Кейт мълчеше , а аз не можах да издържа. Нямах търпение.
- Кажи! - извиках.
- Тя е... мъртва, Енна... Съжалявам.
Телефонът ми падна, и не помня какво стана.