Тичах уплашена из града, блъсках се в мъртвите души и бях уплашена. Не знаех как ще я намеря, просто щях.
- Виа! Виа! Виа!
Писъците ми звучаха из улиците. Спрях, за да се огледам. Нямаше и следа от Алекс и Рич. Във възбудата си бях избягала от тях, дори не помнех къде ги оставих.
- Добре ли си? - чух мек глас зад себе си. Зад мен стоеше момиче с червеникава коса, бледо лице и уморени сини очи.
- Аз съм Енна. Не ме... помниш? - идеше ми да заплача, но не бях сигурна дали мъртвите плачат.
- Господи! Какво?!
Тя ме обля от целувки и прегрътки. Накрая тъжно каза:
- Какво ти се е случило? Много рано идваш в този свят... Не си изживяла най-хубавото...
- Най-хубавото? Нищо не ми се струва хубаво там. Умрях нещастна. Но тук са хората, които обичам!
- О, миличка... Радвам се, че се видяхме. Но в тук ти не си ми сестра, съжалявам.
- Моля? Просто така ще ме отсвириш? Знаеш ли колко страдах, когато умря? През какво минах?
- Съжалявам.
Тя си замина. Просто така. И не знаех какво да правя, това място бе всякаш безкрайно и просто се облегнах на стената на разрушената сграда и потънах в тъмнината.
YOU ARE READING
Студена и Ослепителна
Teen FictionРезюме: Александрия Агони и Енна Мисеи се запознават и любовта между тях е неизбежна. Но както ще разберете нищо не е идеално и скоро всичко рухва. Единствено любовта им остава цяла.
