Светлината се спусна над града. Стотици мъртъвци се разхождаха с усмивки и ми изглеждаха безгрижни. Щеше ми се и аз да бях такава. Но дори сега имах проблем. Изгубих Рич и Алекс.
- Хей - спирах случайно хората - виждали ли сте слабо момиче с черна коса и светли дрехи?
Подминаваха ме, докато момиче с руса коса не се приближи и заяви:
- Видях я.
Очите й бяха големи и кафяви. Беше изключително слаба и усмивката й ми бе позната.
- Познавам те... Но...
- Аз съм - тя ме посочи с пръст - Кучко! Аз съм Каси!
- К-каси.
Спомних си коя беше. Странното момиче, което толкова обичах, или поне така си мислех.
- Уау, междудругото много грубо си тръгна... - тя се засмя истерично.
- Как умря?
- Както и ти, глупаче. От глад.
За секунда си припомних последните си мигове. Беше ужасно, ала след това се почувствах толкова спокойна...
- Къде си видяла Алекс?
- Момичето? Тъкмо си тръгваше от града. С някакво момче. Заминаха към зеленото, искам да кажа... - тя се засмя - там всичко е зелено. Уау.
- Каси, тък самотна ли си?
Щях да се почувствам зле, ако я оставя съвсем сама.
- Не. Крис е тук. Обичам Крис. Той е... Уау. Той е мил.
- Добре, аз си тръгвам.
Затичах се. Ако бягах наистина бързо, щях да ги настигна. Защо отиваха в къщата? Там бе наистина подтискащо.
Тичайки със всички сили главата ми се замая и последното, което помня е дългия си ужасен писък.
- Какво по дяволите? - чух в тъмнината. Беше студено, не виждах нищо и се уплаших.
- Събуди ме.
- Събудих те? Кой си ти? И всичко бе сън така ли?
- Енна, добре ли си?
- Не.
YOU ARE READING
Студена и Ослепителна
Teen FictionРезюме: Александрия Агони и Енна Мисеи се запознават и любовта между тях е неизбежна. Но както ще разберете нищо не е идеално и скоро всичко рухва. Единствено любовта им остава цяла.
