- Да, може би не знам каква е истината, не исках да се чувствам така. Всякаш светът го няма и в същото време е като реалността. Сънищата стават сранни, нали? Смъртта в тях изглежда толкова няма, а всъщност я усетих толкова чиста - гласът в главата ми казваше да спра да говоря, но състоянието ми не позволяваше. Направих кратка пауза - Вярно е. Спомените ми са неясни, не разбирам какво ми се говори понякога. Отказвам да разбирам. Живея в мой свят. Смешно е, даже някак усещаш как всичко е напразно.
Беше момент да се запитам: какво подяволите? Не исках да е така. Нямах чувство за вина. Проблемите. Всичко ми се струваше като игра. Сега разбирам как е трябвало да постъпя. Както и да е.
- Чуваш ли ме?
- Не - казах - какво ли значи щастие? Млъкни. В момента разговарям със себе си. Размишлявам. Добре? Така и си помислих. Отивам някъде, нали? Е, пътят е болезнен, приятелю. Колко мъчително. Загубих всички, които обичах. Сериозно е. Спирам до тук. Не, знаеш ли трудо ми е да спра да говоря. Уау. Не го очаквах. Забрави.
- Добре ли си?
Вече нямах какво да кажа. Просто очаквах пътя си. И това беше, не знам дали успя да ме разбере. Кой би могъл? Няма да се видим повече, така че няма значение.
Край
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Студена и Ослепителна
Genç KurguРезюме: Александрия Агони и Енна Мисеи се запознават и любовта между тях е неизбежна. Но както ще разберете нищо не е идеално и скоро всичко рухва. Единствено любовта им остава цяла.
