The royal hybrid | K.TH + J.JK |

12👑

Всички грабнаха чадърите и излязоха след Джин.
-Така-започна Юнги-Дайте да се разделим и който намери мъника да звънне в групата-допълни той и без да чака отговор тръгна в произволна посока.
-Спокойно Те,ще го намерим-каза Джимин потупвайки разтревожения Техьонг по рамото. Те кимна и тръгна надолу по улицата,докато не се изгуби в тъмното.
Останалите четирима последваха примера му и се разпръснаха в различни посоки,викайки името на малчото.

Г.Т.Юнги

Вече от 20 минути обикалях,но от Джънгкук нямаше и следа.
-ДЖЪНГКУК-виках,но нищо. Виках и виках,но от малчото нямаше и следа.
Не след дълго минах покрай детска площадка и видях слаба и мокра фигура да се люлее на една от люлките. Бавно се приближих и видях не кой да е,а Джънгкук.
-ДЖЪНГКУК-извиках привличайки вниманието му и забързах крачка.
-Юнги хьонг?-каза той ставайки от люлката.
-Кук,какво правиш тук? Знаеш ли колко се притеснихме като не те намерихме в къщата,особено Техьонг -казах на един дъх.
-Съжалявам,че съм ви притеснил-каза той като заби поглед в краката си.
-Няма проблем,но не прави повече така. Сега нека се прибираме,мокър си до кости и ще настинеш-казах хващайки ръката му. Разбира се както се бяхме разбрали с останалите звъннах в групата и им казах,че съм го намерил и да се прибираме. След малко бяхме пред къщата,отворих вратата и с влизането разтревожения Техьонг се хвърли да прегръща Джънгкук.
-О боже, Куки,добре ли си? Къде беше до сега? Знаеш ли колко се притесних? Юнги къде го намери?-изтреля набързо той,като продължи да притиска Джънгкук към себе си.
-Беше в парка не много далече от тук-казах спокойно-Добре,че не е отишъл по-далеч.

Г.Т. Неутрал

-Куки,толкова много съжалявам-проплака Техьонг продължавайки да прегръща по-малкия.
След малко се отделиха,той вдигна малкия и седна на дивана като сложи малкия в него. Джънгкук от своя страна се сгуши в големия и затвори очи.
-Спинка ли ти се ,зайче?-попита Техьонг галейки гръбчето на мъника.
-Мхм...-измънка малкия сгушвайки се повече в хьонга си.
-Момчета, ние ще тръгваме-каза Техьонг и стана с малкия на ръце.
-Ще ви закарам-каза Намджун взимайки ключовете за колата.
След като се оправиха се качиха в колата и потеглиха. Не след дълго стигнаха пред къщата на момчетата.
-Мерси,че ни докара, Джун-каза Те докато вдигаше малкия на ръце.
-Няма за какво да ми благодариш,Те. Грижи се добре за малчото-каза Намджун и помаха за чао преди да потегли към дома си.

Техьонг тръгна към входната врата с малкия на ръце.
-Техьонг-извика Феликс,като се затича към тях-Какво му е?-попита той помагайки на приятеля си.
-Ще говорим след като го занеса в стаята ми-каза Те качвайки се по големите стълби,които водеха до втория етаж.

Г.Т.Техьонг

Оставих Куки на леглото,завих го и тръгнах да излизам.
-Хьонг-каза едва доловимо Джънгкук.
-Какво има мъниче-казах като се върнах до него и го погалих по главата.
-Хьонг много ми е студено-каза той сгушвайки се в завивката. Пипнах челото му и оле боже,той гори.
-Куки вдигнал си температура-казах притеснено като хукнах към хола. Отворих един от шкафовете над телевизора и взех лекарството. Тръгнах по най-бързия начин към стаята.
-Зайче-казах като го погалих по главата-Изправи се да изпиеш лекарството-допълних като погалих бузата на лицето му.(Знам какво си помислихте перверзници😂)

-Не искам хапчета-каза малчото завивайки се презглава.
-Мъниче,трябва да го изпиеш,за да ти спадне температура-казах като продължих да го голя през одеалото. Той се изправи и ме погледна. Усмихнах му се и му подадох хапчето и чаша с вода. Той го изпи и отново легна.
-Ако има нещо ме извикай,аз ще съм в хола-казах и тръгнах да ставам когато усетих ръчичката на Джънгкук да се увива около китката ми.Обърнах се към него и го погледнах.
-Хьонг,моля те остани-каза с леко притворени очи. Кимнах и легнах до него,а той веднага се сгуши в мен. Погледах го малко и неусетно съм заспал.

~skip time ~

Събудих от слънчевите лъчи,които влизаха през прозореца. Проклех се наум понеже забравих вечерта да пусна завесите и отворих очи. Усетих нещо тежко на гърдите ми,погледнах и видях спящия Джънгкук. Усмихнах се при сладката гледка и го погалих по главата. Внимателно поставих ръка на челото му уверявайки се,че няма температура. Погледнах часът,беше 9:30 и реших да събудя Куки,за да идем на лекар.
-Куки-казах докато галех лицето му-Зайче,време за ставане-продължих да го галя докато не усетих,че почва да се събужда.
-Добро утро,хьонг-каза като се усмихна сладко и се сгуши повече в мен.
-Добро утро,малчо-усмихнах му се и го погалих по главата-Днес ще идем на лекар.-казах като го гушнах.
-Не искам да лекар-каза той и ме погледна. В очите му се четеше страх.
-Спокойно мъниче,аз ще съм с теб-казах като му се усмихнах.
-Хьонг,не искам. Ще ми боцкат дупето с инжекции-каза той и се зави презглава. Засмях се и го отвих.
-Спокойно,няма да има инжекции-казах опитвайки се да го успокоя.
-Обещаваш ли-попита ме той като ме погледна с кучешки очички.(да кажем,че сте ме разбрали🥲)
-Обещавам малчо-казах и го придърпах в успокояваща прегръдка.

______________________________
Здравейте! Съжалявам,че главата се забави толкова! Съжалявам ако има грешки! Ще се видим в следващата глава!🩷