The royal hybrid | K.TH + J.JK |

11👑

Г. Т. Джънгкук

С ТеТе вече пътувахме към приятелите му. Той беше седнал до мен и си гледаше в телефона.Беше ми много скучно,облегнах се на седалката и затворих очи. Мислех си за днешния ден и неусетно съм заспал.

-Куки, хайде ставай. Стигнахме-каза Техьонг галейки лицето ми.
-Още малко хьонг-отговорих като се завъртях на другата страна.
-Малчо ставай-ТеТе продължи да вика, но не получи отговор. След малко усети как ме вдига.
-Хьонг пусни ме-казах като го погледа.
-Не искам-каза и продължи да върви към голямата къща. Вече пред вратата той позвъня на звънеца и зачакахме.

Г. Т. Неутрал

Врата се отвори, през нея се показа червенокосо момче.
-Ооо Хоби хьонг. Отдавна не сме се виждали-поздрави го Те,като го прегърна.
-Здрасти, Те. Кой е малкия сладур-каза червенокосия като щипка нослето на Джънгкук, а той сведе глава от срам.
-Хоби, това е Джънгкук-престави го Техьонг, а от вътре се чу чупене на чаша.

Момчетата влязоха в къщата и отидоха в кухнята, където видях останалите четири момчета.
-Какво стана?-попита Техьонг като хвана ръката на Джънгкук, който се притискаше към него от страх.
-Намджун счупи чаша-казах момчето със зелената коса-Кой е този?-попита отново той.
-Това Джънгкук, той е моето зайче хибрид-каза Техьонг като направи знак на Кук да излезе от зад него.
Момчето пристъпи плахо напред.
-З-Здравейте-каза той, като сви ушите си назад.

-Здрасти, аз съм Юнги, но можеш да ми казвам Шуга или хьонг-представи се зеленокосия.
-Здравей малчо. Аз съм Сокджин, но можеш да ми казваш Джин-престави се кестенявокосия, след което започна да събира стъклата от пода.
-Всички му викаме омма-прошепна Юнги.
-Момченце не съм глух-каза Джин размахвайки пръст срещу Юнги, а това предизвика смях в малкия. Звънливия му смях се разнесе изстаята,карайки усмивката на Техьонг да се покаже на лицето му.

-Джуни не пипай вазата-извика Джин като тръгна към чернокосия по най-бързия начин. След малко той се върна с Намджун подръка.
-Здрасти аз съм Намджун-представи се той като се усмихна.
-Аз съм Джимин-представи се русокосия кой беше зад Намджун.
-Какво ви се прави?-попита изведнъж Техьонг.
-Хайде да гледаме нещо-предложи Хосок. Всички се съгласиха и седнаха на дивана, а Куки беше седнал на земята и рисуваше нещо. След един час филма свърши и всички се запътиха към кухнята без да обръщат внимание на Джънгкук, който просто седеше и ги гледаше.

Момчетата седнаха на масата и зачакаха Джин да сервира от прочутите си ястия. Джънгкук влезе в кухнята и отиде при Техьонг.
-ТеТе хайде да си играем-каза той като погледна по-големия.
-Джънгкук не може сега, върви си намери занимание-каза Техьонг като не отдели поглед от телефона си. Малкия не каза нищо, а просто излезе от кухнята, както и от самата къща. Вървеше по улицата докато не видя детска площадка. Той се затича към люлките и започна да се люлее. Вече от час Кук седеше на плошаднаката, а никой от момчетата не бе забелязал неговото отсъствие в къщата.

~при момчетата~

Вече от час те седяха на дивана като си говориха. На вън се беше стъмнило и скоро щеше да завали.
-Абе момчета, къде е Джънгкук-попита Джин като забеляза липсата на малкото момче.
-Тук накъде е сигурно-каза Техьонг като започна да търси по стаите, а след него и останалите пет момчета. Вече от 20 минути те обикаляха къщата викайки малчото.
-Няма го-каза паникьосано Техьонг-Къде може да е отишъл-продължи той обикаляйки стаята.
-Няма го и в задния двор-извикна Джимин-На вън заваля вече-допълни той.

-Взимайте чадъри, излизаме. Може да е някъде навън-каза Джин като грабна розовия си чадър и напусна по най-бързия начин къщата.

_______________________________________

Здравейте! Да знам, не съм ъпдейтвала книгата отдавна,но ето я 11 глава. Много ме мързеше, още ме мързи, но реших да кача. Съжалявам ако има грешки! До следващата глава. 💜