The royal hybrid | K.TH + J.JK |

14👑

След прегледа двете момчета се запътиха към най-близката аптека. Техьонг влезе да вземе лекарствата,докато Куки кротко го чакаше в колата гушкайки играчката,която му подариха родителите на Те. След малко големия се върна с малка торбичка,пълна с лекарства. Настани се на задната седалка до малчото, остави лекарствата на стани и закопча колана си.
-Като се приберем ще ти дам лекарствата-каза Техьонг,погалвайки бузата на зайчето си.
-Но аз не искам да пия лекарства-каза със сладко гласче Кук,стискайки играчката си.
-Знам зайо,но се налага-каза мило големия и продължи да гали бузката на чернокосото момче.

~4 месеца по-късно~

Дънгкук и Техьонг се преместиха да живеят заедно с момчетата в къщата,която баща му бе купил. Майка му в началото не бе съгласна,но видя,че Техьонг няма да се откаже затова му позволи. Сега момчетата седяха в хола и играеха видео игри.
-Мамка ти-извика Джимин хвърляйки джойстика на страни.
-Пак те бих-дразнеше го Хосок,при което си спечели удар зад врата от русокосото момче.
Джънгкук седеше отстрани и ги наблюдаваше докато оцветяваше книжката,която наскоро Техьонг му бе купил. Сигурно се питате къде е Джин. Той е в кухнята и както винаги готви.

Кук стана от мястото си и се запъти към кухнята.
- Джин хьонг-каза той сядайки на масата.
-Да Куки-каза големия миейки си ръцете.
-Вие с Намджун хьонг се обичате,нали?-попита мъника.
-Да,защо?-отговори леко объркано Джин.
-Как разбра,че го обичаш?-отново попита Кук.
-Доказано е, че 4 секунди са достатъчни, за да се влюбиш в някого, миличък.-каза Джин сядайки срещу него.
-Значи си се влюбил в Джун хьонг за 4 секунди?-попита Кук.
-Защо ме питаш това? Някой да не е откраднал сърцето ти? Как се чувстваш когато видиш въпросния човек? И кой е всъщност, този късметлия?-бомбандира го с въпроси големия.
-Н-Не,п-просто ми стана интересно.-каза малчото навеждайки глава,а ушичките му клюмнаха пред личицето.
-Спокойно мъниче. Можеш да ми кажеш всичко,аз няма да кажа на никой.-каза Джин погалвайки главата на Кук.
-Н-Наистина ли?-попита Кук,вдигайки бавно главичката си.
-Разбира се,а сега кажи на хьонг кой си хареса.-котговори Джин връщайки се на стола.

Малчото се огледа и заговори тихо.
-А-Аз мисля, че харесвам ТеТе хьонг.-каза засрамено малкото момче.
-Ол,ами тогава мислиш ли да му кажеш?-попита Джин.
-А-Аз не знам хьонг. Страх ме е как ще реагира.-отговори притеснено зайчето.
-Добре. Когато си готов ми кажи и двамата ще идем да му кажем.-изчурулика нежно големият.
-М-Може ли да е сега?-попита Джънгкук.
-Разбира се,че може Куки. Хайде сега да идем и да го извикаме.-отговори Джин,хващайки малкия за ръката.

Двете момчета отидоха в хола,заставайки пред всички.
-Техьонг,може ли да дойдеш за малко?-попита големия все още държейки ръката на малкото зайче,което се бе скрило зад него.
-Защо?-попита объркано Техьонг.
-Не задавай въпроси,а ела!-каза Джин и тръгна към стълбите с Кук качвайки се по тях.

***

В стаята на зайчето,двете момчета седяха на леглото му и чакаха Техьонг да влезе. Не след дълго вратата се отвори и през нея влезе тъмнокосото.
-За какво ме извика?-попита той настанявайки се срещу тях.
-Куки иска да ти каже нещо.-отговори големия.
-Какво има зайче?-попита Техьонг.
-А-Аз...-започна несигурно зайчето,забило поглед в скута си.
-Спокойно малчо! Кажи му,аз съм тук.-каза Джин,галейки гръбчето на зайчето.
-Хьонг,аз те харесвам!-изстреля зайчето и се сви в хьонга си.

Джин не протестира,а взе зайчето в себе си,гушкайки го.
-Чакай какво!?-попита Техьонг,все още не успял да асимилира,това което беше чул.
-Х-Харесвам те!-повтори не сигурно Кук.
-Куки ти не знаеш какво да харесваш някой!
-Знам какво е! Джин хьонг ми каза.-отговори малчото с насълзени очи.

__________________________________

Здравейте мили ми извънземни!
Някой изобщо чете ли още тая простотия????
Та мисля и ще се опитам да завърша  тази история скоро,защото ме чакат още 3,една от които е в драфтове и не знам дали изобщо ще я публикувам. Ще видим,първо да я завърша в драфтове и после може лека по лека да публикувам главите,защото иначе не става. Та всичко знаем,че наскоро започна училището и моя милост няма да има кой знае колко време да пише.(Аз щот бях много активна) Та на всички ученици,които четат глупостите ми искам да пожелая много успехи през новата учебна година! (Дръжте се още малко и пак идва лято!!!!)