Няколко месеца след екскурзията наближиха зимните празници.
Нищо интересно не ставаше до този момент...
Вече бяхме във ваканция.
Един ден решихме да излезем с Яна и Ванеса и звъннах на Крис:
-Хей Крис,искаш ли утре да отидем в мола?
-Съжалявам Луна,но не мога, на рожден ден съм.
След няколко дни:
- Здравей Крис, ходи ли ти се на главната?
-Съжалявам Луна,но не мога ще излизам с баща ми.
На следващия ден:
Хей Луна, искаш ли да ходим на кино?
В този момент бях бясна!:
-Съжалявам Крис,но не мога.
Така няколко пъти се повтори историята докато:
-Хей Крис,ходи ли ти се в мола?
-Да, добре,утре в 14:00 пред мола.До утре.
-До утре.
Казах си:НАЙ-СЕТНЕ ЩЕ ИЗЛИЗАМЕ !!!
Дойде съдбовният миг.
Излязохме и си прекарахме чудесно.Дори получих едно малко подараче, което няма да споделям тук.
Така мина целият ден като една секунда.
YOU ARE READING
Life is fucking
RomanceЗдравейте, казвам се Луна Минър.Живея в Калифорния заедно с родителите си.Животът ми беше прекрасен до момента в който той се появи.И край.Всичко се преобърна.Сещате се.Обичайните неща за един теенейджър-алкохол, цигари, дрога...
