Life is fucking

Полето...

Когато отворих очи,часът беше 8:45.Радвах се че вече съм си вкъщи и се чувствах идеално.
Станах и започнах да ровя в гардероба си.Реших да си обуя черни къси дънки с висока талия и загащих една бяла риза панталоните.Вързах си косата на висока опашка и слязох долу.Видях Мелани да пие топъл шоколад. Тя ме прегърна и ми сипа топъл шоколад.Започнахме да си говорим и по едно време на вратата се почука.Отворих вратата,но там нямаше никого.Погледнах надолу и видях едно черно листенце от черна роза-рядко срещана.Взех листото от земята и видях,че до него имаше още едно.Изправих се и погледнах.По една пътека бяха наредени листенца от черна роза.Те водеха до нещо,но аз не знаех какво.Любопитството ми надделя.
Вървях по пътечката.След около две минути стигнах едно голямо поле.На него имаше бележка,едно пликче и една торбичка.Отворих торбичката и в нея имаше една малка,но остра стрела.Отворих пликчето и ми идеше да се разплача.В пликчето се намираше герданчето ми котва,подарено от него за Свети Валентин преди две години.Взех бележката и започнах да чета
,,Здравей моя принцесо.Обещах ти че ще следват още изненади.Както казах всичко има значение.Черните листенца от рози са точно 423,дните в които ние не бяхме заедно- най-трудните дни в живота ми.Дано пликчето да ти е харесало.Гердана котва принадлежеше на теб и трябваше да ти го върна.А за стрелата-тази стрелела я забоде ти в сърцето ми.Аз успях да я измъкна и да ти я дам.Искам ти отново да я забодеш.
Не ме забравяй....ОБИЧАМ ТЕ <3
Вечно твой:Крис
Аз не можах да се здържа и се разплаках.Това не беше нормално.Никой до сега не държеше така на мен.Аз го обичах,но не трябваше да се оставям.Опитвах да се здържа и да не разкривам чувствата си.
Седях там около час и тръгнах да се прибирам.Когато стигнах къщата ми,пред вратата имаше бележка на която пишеше
,,Ще те чакам довечера в 20:00 на мястото където беше до сега
Крис"
..........Какво се случваше.Чудех се дали да отида.Накрая реших,че ще отида.И без това нямаше какво да губя.
Часът беше към 4 и влязох да се изкъпя.След душа си изсоших косата и я вързах на плитка.Обякох си Бяла рокля на рози и обух едни бели платформи.Часът беше 6:05 и реших да си пусна да гледам някакъв филм,но заспах.Събудих се в 20:03 и се стреснах.Изхвърчах през входната врата и се затичах към полето.Когато стигнах там не го видях.Изведнъж някой ме обърна.Това беше той.В едната си ръка държеше една бяла роза.
К-Заповядай,розата е за теб.
Л-Но какво означава?
К-Ще разберем след разходката ни.
Л-Защо ме викна?
К-Исках да ти покажа нещо...
Л-Добре чакам.
К-Ела с мен.
Аз го последвах.След около пет минути стигнахме на едно хълмче.На него беше постелено едно одеало,върху което се намираха две чаши,сандвичи и бутилка червено вино.Той ме вдигна като булка и ме сложи на одеалото.Знам,че още бяхме малки за вино,но аз често си пийвах от бутилката,докато нашите ги нямаше.Когато виното свърши той ми хвана едната ръка и каза:
К-Виж,Луна.Обичам те повече от всичко.Знам че постъпих ужасно,но те моля за прошка.Искам отново да се съберем
Л-Ами,аз реших какво искам и то е...