Глава петнадесета

133 15 0
                                    

Здравейте, реших да сменя името,защото това не е много яко.Дано новото да ви харесва повече. Приятно четене <3 Гледна точка на Крис:
След като и писах съобщението тя само го сеена.Чувствах се супер тъпо.Не трябваше да постъпя така.Тя не го заслужаваше и реших да и се извиня .Тъй като знаех къде живее реших да отида до тях с някакъв подарък,нищо че беше 12 през ноща.Преди около два дни и бях взел една гривна,но така и не успях да и я дам.Да,знам че аз излизах и с Мелани,но винаги Луна беше пред нея.Ох липсва ми.Взех гривната и тръгнах пеша защото живея на половин час пеша от нея,а и няма рейсове сега.
**********************
Когато пристигнах почуках на вратата.Знаех че родителите и не ме харесват.Разбирам ги.Но трябва да и се извиня.
Чух че вратата се отваря,но не ми отвори Луна,а Мелани.Офф защо и тя е тук
М-Какво искаш?!
К-Виж Мелани трябва да говоря с Луна.
М-Да,и се сети да го направиш в 12:30 през ноща?
К-Не можех да чакам до сутринта.
М-Ъъъъ Мразя тееее! Влизай!
К-Ок.Къде е.Оууу а родителите и?
М-На командировка са.
К-Добре.В коя стая е
М-Май в банята.
К-Ок.
Когато влезнах в банята,видях Луна припаднала.Красивото и лице беше бледо.Тялото и беше легнало на студената земя сякаш спеше на леглото си и сънуваше прекрасен дън.Веднага паднах до тялото и и зачочнах да викам.
К-Меланиии!Лунааа е.....!!!-не успях да довърша и тя влезе в банята.Когато я видя седна до мен и започна да плаче.Първо си понислих че се е задушила направих уста в уста,но не беше това.Леко повдигнах клепача на едното и око и забялязах че е леко жълтеникаво.Ооо не!Свръх доза!!
М-Какво и е!
К-Свър доза звъни веднага на 112
Тя звънна и след четири минути линейката беше при нас.Те я качиха в линейката и казаха да отидем с тях.Сложиха я в една носилка и ние седнахме до нея.След около десет минути стигнахме една болница.Свалиха я от линейката и я вкараха в болницата.Влязоха в интензивното а ние чакахме отпред.След Двайсет минути един доктор излезе и дойде при нас
Доктора-Всичко е наред.Свести се.След 10минути ще можете да я видите.
К-Спокойно.Всичко ще се оправи.
М-Ти си виновен!
К-Защо!?
М-Защото ти я накара д страда.
К-Аз съм тъпак.Извинявай.Не трябваше да постъовам така с вас.
М-Да.Малко късно се сети.След като тя е в болница!
К-Хайде да отидем при нея.
М-Офф хайде.
Когато влязохме я видяхме да гледа една точка.
М-Лунааа!
Л-Мелани!Какво правя тук?А какво прави той тук.
М-Въпросът е какво прави със дрогата.Как си си помислила!?
К-Дойдох да те видя и да ти донеса един подарък.Заповядай.
Л-Гривна?
К-Взех ти я преди два дни и щях да ти предложа,но явно...
М-Може да си тръгваш.
К-Луна,ти искаш ли да си тръгна.
Л-.......Направи го.-В този момент капна една сълза от окото и но се здържа и не капна още една.Казах чао и си тръгнах.
Хей хора,както забелязахте,започнах да качвам по-често.
Наскоро попнах да пиша още една книга,,bad boy" ако желаете може да я погледнете.

Life is fuckingTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon