След всичко това аз се нарязах и исках да се самонараня с един чук, но Яна ме видя какво правя и ме спря. Дните си минаваха,а при нас нещата ставаха по-зле.Държахме се като непознати и се игнорирахме.Така наближи декември месец и реших да се опитам да се здобрим:
Л-Хей Крис,искам да поговорим...
К-Кажи.
Л-Не можем ли да се сдобрим искам да имаме още един шанс...Какво мислиш?
К-Не мисля че трябва...
Л-Защо??
К-Защото....защото вече съм влюбен в друга!
Ох...Това болеше повече от последната случка!
Мина около месец и аз още плачех и не се утешавах.Един ден бях заедно с Джесика и Александър дойде при наз и каза:
А-Знаеш ли че Крис те харесва?
Омг!Кефих се на макс обаче той добави:
А-Ехо Джесика, за теб се отнася...
Ауч.Как да реагирам,историята ми се повтаряше.Това ме съкроши напълно.Последните месеци бяха най-лошите в живота ми! Искаше ми се да не бяха ставали.Всяка нощ не можех да спя,защото бях в локва от сълзи. След тези разговори ние пак започнахме да се зближаваме бавно.Започнахме да ходим по тепетата отново.Цялата група се събра и излизахме както преди.Както обикновенно ние с Крис се отдалечавахме и аз му разкрих тайната си,че пиша песни.Той пожела да чуе една от тях и аз бях принудена да му изпея.След като я чу много му хареса,но по изражението си личеше, че той разбра какво означаваше,и че е за него:
Не издържам вече,
но той е толково далече,
какво не е наред?
Нямам късмет!
Това е част от стиха който му изпях.
Но нищо повече не се случи.Явно,че излизахме като,,ПРИЯТЕЛИ", а не както аз си мислех.Повече не си говорехме след като му изпях песента.Отново станахме непознати.Така свърши и тази учебна година пълна с мъки,гняв и тъга.
BẠN ĐANG ĐỌC
Life is fucking
Lãng mạnЗдравейте, казвам се Луна Минър.Живея в Калифорния заедно с родителите си.Животът ми беше прекрасен до момента в който той се появи.И край.Всичко се преобърна.Сещате се.Обичайните неща за един теенейджър-алкохол, цигари, дрога...
