девета глава

183 15 0
                                    

В началото на октомври месец щях да ходя на тепето с Ванеса ,Яна,Крис и Александър.
Отидохме и както обикновенно аз и Крис се отдалечихме от другите.Говорихме си лични неща.Говорехме си за нас и нашето приятелство и нашите връзки.
Другите ни накараха да се върнем при тях.Докато си говорехме Яна попита:
Я-Хей Луна, вие сега не сте ли заедно,постоянно се отдалечавате говорите си и двамата се харесвате взаимно?
Л-Ами...Незнам.
Я-Тогава Крис ще ни каже.
К-Ами и аз не знам...
Отново се отдалечавахме и Яна пак попита:
Я-Сега ще ми кажете ли?
К-Луна,кажи ти,защото и аз не знам
Л-Не знаем
Ох защо не казах,,Да гаджета сме" а казвах. ,,Не знам"
Докато вървяхме с Крис той ме попита:
К-Луна,ти какво ще спортуваш?
Л-Волейбол,ти?
К-Аз ще ходя на китара и когато се науча да свиря ще ти свиря под балкона.
Как да реагирам в този момент...Отвън бях. ,,Мерси",но от вътре ,,Омг ОБИЧАМ ГО!!!!!"
Така минаха два дни.На третия пак отивахме отново,но този път дойде и Джесика.Реших че това е денят в който ще се съберем.
Отидохме,ние с Крис и се отдалечихме ,а останалите бяха на поляната и аз реших че това е момента и го попитах:
Л-Крис,вярно ли е че ме харесваш?
К-Да.Предполагам че ще ме питаш онзи въпрос.
Л-Така е.Какво мислиш?
К-Ами според мен не трябва да се събираме отново.
Л-Аха...
Върнахме се при останалите и аз се отдалечих сама. Първоначално Яна и Александър дойдоха да ме утешават,но аз се здържах.После дойде и Джеси и не можех да се сдържа.Сълзите текнаха по лицето ми.Опитвах се да се утеша,но не можех.Видях че Крис ни подслушва,но вече не ми пукаше,казах всичко което мислех докато той ме слушаше.След като трябваше да се успокоя защото не можех да плача повече отидох при останалите.Там беше и Крис.Той ме извика на страни и ме караше да говоря нещо.Говорих всякакви глупости-от училище,до котката ми. През цялото време той мълчеше и гледаше странно.Стояхме около 10минути и аз му казах:
Л-Имаш ли нещо да ми кажеш?
К-Ам...
Л-Ако няма какво да кажеш да тръгваме.
И отидохме при останалите.Стана време да се прибираме и така свърши този отвратителен ден

Life is fuckingWhere stories live. Discover now