Life is fucking

глава единадесета

Така лятото си минаваше и аз и Крис не си говорехме.Няколко пъти му звънях,но той не си вдигаше телефона.
Един ден когато седях на компютъра, получих покана за приятелство от някакво момиче на име Мелани.Тя ме попита дали познавам момче на име Крис което е в английската гимназия от д клас.
Л-Да познавам го ,защо питаш и от къде го познаваш?
М-Ами и аз го познавам, а гаджета ли сте?
Л-Ще ми се.
М-Не искаш.
Л-Защо?Какво е станало.
М-Ами как да ти го кажа...И ние бяхме гаджета.
Л-Кога?!
М-Последните три години.
Л-Моля!?Не може да бъде! Той е най доброто момче на света!Обичам го повече от всичко!
М-И аз мислех така.
Л-А ти от къде знаеш името ми.От къде знаеш за мен.Как ме намери.Почти съм сигурна че сега ми правиш номер.
М-Повярвай ми не е тъка.Не аз те лъжа,а Крис.Веднъж, през зимата когато не бяхме гаджета той ме попита ,дали си имам гадже и аз му казах не. След това аз попитах същия въпрос и той каза твоето име.След време реших да те намеря и да поговорим.
Л-Не мога да повярвам лъжел ме е през цялото време.ЖЕНКАР!
М-Съгласна съм с теб.
Л-Искаш ли да ми дадеш номера си и утре да се чуем?
М-Да с радост.Това ми е номера:**********
Л-Мерси Мелани до утре.
М-До утре.
Това дали беше истина или просто си правеха шега с мен, щях да разбера отговора на въпроса утре...