Life is fucking

Съжаляваш ли?

Л-Какво правиш?
Б-Съжалявам,просто не се сдържах,та ти си толкова прекрасна-в този момент го усетих още по-близък от преди,нищо че не мислих че може да стане това.
Л-Добре,виж,и да имам някакви чувства към теб,преди почти седмица почина момчето за което съм се борила три години.Вместо сега да плача и да страдам,съм във твоята прегръдка. Между другото може ли да ме пуснеш?-в този момент Джеси влезе в хола .
Дж-Да не прекъсвам нещо?
Л-Не,не разбира се че не.Ние просто се...блъснахме един в друг.-да знам.Тъпа съм.Но не можех да и кажа ,,ами ние се целунахме но целувката продължи само минута..две..."
Л-Нали щяхме да закусваме,какво стана...-добро измъкване от неудобното мълчание.
След закуската решихме да се разходим на центъра.Качих се догоре да се преоблека и си избрах един накъсан черен клин и широка блуза на която пише ,,NO boyfirend,NO problem",който също беше черен,а надписа беше бял.
Когато слязох долу,Бен и Джеси бяха готови.Когато стигнахме на центъра,си взехме сладолед и седнахме в парка.След това се разходихме и си тръгнахме.Вечерта Джеси имаше среща с момче (милата от както аз се травмирах,заради случката с Крис,не беше излизала никъде без мен, а аз не излизах много).За това реших да поканя момчето което ме целуна тази сутрин,отново да спи у нас защото ми беше скучно...да така беше...
През цялата вечер се забавлявахме много.Играхме някакви тъпи игри,за да убием времето,гледахме филми и се смеехме...ама мноого.
Вече ставаше късно и решихме да си лягаме.
Вече се бях преоблека и седях на леглото по пижама, когато Бен дойде и ми каза:
Б - Виж Луна...аз ам...трябва да ти се извиня за случката тази су...
Л-Не не, спокойно вече е забравено. Б - Добре..Ами аз ще лягам.Лека.-и тъкмо да затвори вратата се спря.Седеша така около пет секунди и отново отвори вратата :
Б - Не.Не Съжалявам за случката и не Съжалявам за тази и докато се усетя бях на леглото, а Бен ме целуваше...страстно