Life is fucking

седма глава

Бях съкрошена,нарязох се и не обръщах внимание на себе си. Всички се опитваха да ме успокоят,но никой не успя.С всеки ден ставаше все по тежко.Чувствах се сама.
Мина доста време-около месец и в края на един ден,в края на учебните часове Крис и Макс дойдоха пред стаята в която имах час и Крис ме попита:
-Луна,може ли да поговорим?
-Не, махни се от тук.
-Моля те отдели ми една минута.
-Какво искаш?!
-Искам да си оправим утношенията.Честно ми кажи имаш ли още някакви чувства към мен?
-Разбира се че имам,с теб имахме толкова много хубави моменти,но и толкова лоши.
-Знам, много съжалявам за всичко което съм ти сторил,но аз още искам да бъдем заедно.Можеш ли да ми простиш?
-Незнам...
-Моляте!
В този момент Макс ни блъсна един в друг и ние се прегърнахме.Разбрах че не мога да живея без него и нямаше как да не му простя.Така мина и този ден с тази изнемадваща новина.
Следващите дни беше малко странно и неловко заради последните две неуспешни връзки.Но пърченцата от пъзела се нареждаха бавно, но идеално.На първи юни аз ,Крис и Ванеса отидохме на разходка с родителите на Крис и си прекарахме чудесно. Също така се запознах със сестра му Ани която беше много сладка. Беше супер ден ,който няма да забравя.През останалите дни от учебната година всичко беше идеално като в приказка.Така завършихме училище.