Така минаха трите месеца неусетно и докато се осъзная вече трябваше да тръгваме на училище.
Беше първият учебен ден.Докато вървях из тълпата ,деца и родители с баща си ,срещнах погледа на Крис.И той ме видя и тръгна към мен,но видя баща ми и се върна на мястото си. Разменихме си само усмивки,но и утре беше ден.Имах някакви притеснения,че Крис не иска да бъдем заедно,защото цяло лято бях извън града и така не се видяхме.
На следващия ден се видяхме,но само се поздравихме.Бях много раздвоена дали още има чувста към мен или не.Вече мина третия час и беше голямо междучасие.Бях заедно с Крис и негов приятел Александър. Алекс ни питаше много странни и неловки въпроси:
А-Ам Луна вие с Крис късалилисте изобщо?
Л-Не.
А-Сериозно ли?
К-Да
А-Това означава че още сте гаджета, така ли е?
К-Незнам
Не знаех как да се чувствам, защото и двамата се двоумяхме какво да правим.
Бяхме в ситуация в която и двамата не знаехме как се чувствахме(всъщност аз знаех,но явно той се колебаеше,защото се бяхме одалечили).
Така времето си минаваше, а ние стояхме в тази ситуация.
Скоро след началото на учебната година имахме екскурзия,но той не дойде.Постоянно го питах дали иска да ходим някъде през еждучасието но,отговорът винаги беше ,,Незнам".
Вече мислех ,че няма как да има чувства към мен,но опасенията скоро изчезнаха...

YOU ARE READING
Life is fucking
RomanceЗдравейте, казвам се Луна Минър.Живея в Калифорния заедно с родителите си.Животът ми беше прекрасен до момента в който той се появи.И край.Всичко се преобърна.Сещате се.Обичайните неща за един теенейджър-алкохол, цигари, дрога...