Life is fucking

Alone again

Какво се случваше. Изведнъж целият ми свят се преобърна.Една от най - добрите ми приятелки ме предаде, а любовта на живота ми вече не диша.Това беше най - лошият ми кошмар.Затворих вратата на стаята ми и се строполих на земята.Започнах да плача и не можех да спра.Просто сълзите капела ли капеха...
Плачех почти цяла нощ и не съм усетила как съм заспала в 6:00 сутринта.
Събудих се към 10:30.станах от земята и отидох в банята да си взема душ.След като свърших реших да звънна на родителите на Крис.Мислих че сигурно вече са разбрали.
Л - Здравейте госпожо Вонър.Разбрахте за новината нали?
г-жа В - Да.Много съжалявам мила.Той беше глупак и би искал да ти се извини, но не може.Вече не е тук.
Л - Знам. Ще има ли сбогуване с него?
г-жа В - Не мила.Той вече не е сред нас и ми каза че не желае да се сбогува.
Л - Аха.Явно го е знаел че ще се случи и е предвидил ситуацията.
г-жа В - Добре Луна, трябва да затварям.Чао.
Л - Чао.
Явно Крис не е искал погребение.И не мога да се сбогувам с него.Той беше пълен глупак, но много го обичах.
Реших да не излизам от стаята си.Мислих че е безмислено.
***********
Минаха няколко дни.Аз още си седях в стаята и нищо не се променяше. Не ядях нищо.Само ходих до чешмата в банята ми за да пия малко вода.
След четири дни, в които Джеси се опита да влезе поне сто пъти в стаята ми и щеше да шчупи вратата, чух шум от терасата, която беше отворена.Джесика се беше покатерила по оградата на терасата и я прескочи.Седна до мен и каза.
Дж - Луна! Как си мислиш да ме игнорираш четири дни.Нямах избор и трябваше да се кача по терасата! Искам да де успокоиш.Сега ще отида до кухнята да ти направя топъл шоколад и ще взема ключа за са не можеш да заключиш.
Тя излезе от стаята и след около три минути се качи отново, но по стълбите.Донесе ми шоколада, а аз го хванах с двете си ръце и отпих малко. След това го оставих на шкафчето до леглото ми.
Дж - Ще лягам до теб така че мръдни.
Аз мръднах и тя се настани до мен.
Гледах тавана около 20 минути и не съм се усетила как съм заспала.