An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Разходки и... Турне?

Нат:

Събудих се и се обърнах към Люк. Той гледаше нещо на телефона си, а като ме видя, че съм се събудила, го остави на нощното шкафче и ми се усмихна.

– Добро утро, пингвинче! – каза ми той и отново се усмихна. – Как си?

– Честно ли? – попитах. – Прекрасно.

– Радвам се. А сега отивам да се изкъпя? – каза русокоското ставайки от леглото.

– Аз отивам в банята на родителите ми – казах.

Станах от леглото и си взех една хавлия от гардероба. Излязох от стаята ми и се запътих към спалнята на родителите ми, тъй като в тяхната баня се влизаше през спалнята им. Пуснах водата и се отпуснах. След 15 минути спрях душа, излязох от душ кабината и увих тялото си с хавлията. Тръгнах към стаята си, влязох, а Люк го нямаше. Защо ли не се учудих, та той винаги седеше в банята с часове! Застанах пред гардероба. Облякох сини панталонки и бял потник с надпис Luke Hemmings is my boyfriend.

– Як потник – засмя се Люк, щом влезе.

Изчаках го да се облече и отидохме в кухнята. Направихме си сандвичи и кафе и седнахме във всекидневната на дивана. Докато закусвахме, Люк звънна на Кал и се разбраха да се срещнем в хотела им.

– А те в кой хотел са всъщност? – попитах след края на разговора.

– Grand Hotel Sofia.

– Супер, ще стигнем за 15 минути – казах, след което отнесох чиниите и чашите в кухнята.

***************

Вече вървяхме по малките улички и за мой ужас ни се нахвърляха фенки. Смешното беше, че повечето ги познавах, тъй като се бяхме събирали, и щом ме видяха прегърната с Люк, няколко от тях направиха физиономия, сякаш имаха запек. След час откакто бяхме тръгнали се добрахме до хотела, а във фоайето вече ни чакаха Аш и Кал.

– Здравейте! – захили се Кал и ние го поздравихме.

– Къде са Кристин и Майк? – попита го Люк.

– Отидоха до ресторанта за кафе – информира ни Аш.

Скоро двамата се появиха и щом Кристин ме видя, се затича към мен и ме прегърна.

– Е, къде отиваме? – обърна се към мен Майк.

– Ще видите, нека първо да излезем – казах и тръгнах към изхода.

***************

Разходката ни беше много изморителна. Посетихме няколко музея, парка, някои от по-важните забележителности в София и накрая реших да ги заведа пред НДК, но преди това си взехме Starbucks. Стигнахме и ги накарах да се качим на терасите на покрива на сградата. Беше много красиво да гледаме от високо.

Останахме около половин час горе и си говорихме. След това тръгнахме към вкъщи и обсъждахме какво щяхме да ядем. Накрая решихме да си поръчаме китайско, понеже на нашата улица имаше ресторант.

****************

Ядяхме в трапезарията ми и с Кристин чакахме момчетата да ни съобщят нещо важно.

– Е момичета, какви са плановете ви до края на ваканцията? – попита Аш.

– Защото ние имаме предложение – продължи Майк.

– Аз смятах да тренирам, но нека чуем – каза Кристин.

– Нат? – обърна се към мен Люк.

– Аз смятах да се излежавам и да уча, но Кристин е права – какво е предложението ви?

– Както знаете, след седмица и половина тръгваме на турне – започна Кал. – И ние искаме вие да дойдете с нас. Първо през Щатите, после и Европа.

С приятелката ми се спогледахме и изпищяхме:

– Идвамеееее!

Момчетата започнаха да се смеят, а аз се нахвърлих върху Люк и започнах да го целувам.

– Говорете с родителите си и утре вечер се връщаме в Австралия – каза Майк след цялата истерия.

***************

Момчетата си тръгнаха и с Крис останахме двете вкъщи. Говорихме с родителите ни и те се съгласиха да идем на турнето, което всъщност много ме учуди, но както и да е. Оправих си багажа, който беше доста, и си легнахме, защото сутринта в 5 часа Кристин щеше да лети до нейния град. Все пак не беше донесла толкова багаж. А пък нашият самолет с момчетата щеше да кацне в града й и тя от там щеше да се качи при нас.

∞±‰‡*$£€¥|~^§&

Хей!
Знам, че трябваше да качвам по-често, но имах проблем с интернета. Но днес няма да ви опявам глупости, ами направо ще карам по същество...

НАШИЯТ АШ СТАВА НА 21 ДНЕС! ПАРТИ :Д ДА НИ Е ЧЕСТИТ РОЖДЕНИКЪТ!

По този случай днес може спокойно да се напиете, хах!
Приятно ви празнуване и както винаги ОБИЧАМ ВИ И ВИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ЧЕТЕТЕ ИСТОРИЯТА МИ!