Коледа

737 70 7
                                    

Люк:

   Събудих се към осем часа и веднага отидох в стаята на Нат. Тя още спеше, затова се приближих тихо към нея и й прошепнах в ухото:

   – Хо-хо-хо! Весела Коледа!

   Тя се размърда и отвори очи.

   – Весела Коледа! – измрънка сънливо.

   – Хайде към подаръците! Последният е Ам-гъл – засмях се и изхвърчах от стаята.

   Нат:

   Последният бил Ам-гъл. Боже, като децата. Ама и аз нали съм една, тръгнах да го гоня, въпреки че знаех, че щях да загубя.

   От шума, който вдигнахме с Люк, се събудиха останалите и скоро всички се бяхме събрали около елхата. Нахвърлихме се на кутиите и пликовете като деца.

   Изчаках момчетата да си отворят подаръците, защото ме беше страх да не би да не ги харесат. Това, че не знаех, че щяха да идват, не значи, че не им бях взела подаръци. В крайна сметка им харесаха и бях хипер щастлива.

   Започнах с моите кутии. От родителите ми имах кола и щях да припадна, щом видях ключовете в кутийката. От Борис и Мария имах комплект сребърно колие с кристалчета и гривна, от Крис имах огромна кутия пълна с гримове и разни такива, от Аш имах два обектива за фотоапарата ми, от Майк имах балсами за коса ( заради боята :-D) и карирана риза с надпис "Idiot". От Калъм имах кубинки (не знам как ми е оцелил номера), от Люк имах черна рокля с дълъг ръкав и дантелен гръб и пръстен с черно камъче.

   След цялата еуфория всеки се зае да си прибира нещата или да се фука с тях. Няма да споменавам имена, но Кал-ъхъм и Майк-апчих.

  На мен ми се караше сноуборд и Люк и Кал щяха да дойдат с мен.

   Карахме до обяд и после се прибрахме. Обядвахме всички и после се чудехме какво да правим. Решихме да се разходим. Облякохме се и излязохме, тръгнахме по една пътечка, която водеше до близката горичка.

   По едно време Майк и Аш избързаха и се изгубиха някъде между дърветата. Ние продължихме да вървим напред. Както вървяхме, и двамата изскочиха и извикаха в един глас:

   – Бой със снежни топки – и започнаха да ни замерят.

   Беше много забавно, но накрая всички бяхме бели мечки. Прибрахме се и се качих да се изкъпя, защото ми беше студено.

   След като излязох от банята, си облякох банския и отидох в минералния басейн. Тъкмо влязох и Кал мина, засмя се зловещо и изтича нанякъде. Скоро се появи и извика:

   – Бомба – и се метна в басейна.

   Двамата започнахме да се боричкаме и скоро и Крис, Люк, Аш и Майк се появиха. Киснахме във водата близо час и излязохме.

   Качих се в банята и се мушнах под душа.

***************

   Бях в стаята си и ровех в телефона.

   След час скука мама ме извика, за да вечеряме. Хапнахме и седнахме във всекидневната да гледаме филм.

   През цялото време бях гушната в Люк и така гледах. Няколко пъти видях как татко ни гледа и се усмихва. Вече знаех, че одобрява моето момче.

•∞†‡*$₱₤¢€¥~^§¤&¶•

Хало!
Малко по-кратка глава, не може все да са дълги и интересни. Въпреки това се надявам да ви харесва. Благодаря ви за подкрепата и съжалявам, ако има грешки. А сега ще бъда нахална и ще ви кажа да гласувате и коментирате. (Бтв знам, че снимката е стара!)
Обичкам си ви \m/

An Unexpected Journey // LRH // Book 1Donde viven las historias. Descúbrelo ahora