An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Hi Australia...Again! (Първа част)

Нат:

В три и половина с Кристин се събудихме, набързо се облякохме и взехме метрото до летището. В 4:15 пристигнахме и седнахме на пейките да изчакаме. Скоро приятелката ми тръгна към проверките, а аз си тръгнах.

Отново пътувах с метрото, но този път към хотела на момчетата. Проблемът беше, че трябваше да вървя и пеша след това. Щом излязох от метро станцията, коремът ми започна да къркори. Влязох в денонощния McDonald's, взех си един хамбургер, големи картофки и голяма кола и тръгнах към градинката до хотела. Когато стигнах, седнах на една пейка и започнах да закусвам. Почти бях изяла всичко и телефонът ми извибрира в джоба. Имах съобщение от Майк и го отворих.

"Значи ядеш McDonald's без мен! Няма да ти се размине!"

Започнах да се оглеждам къде е чернокоското, но никъде не го виждах, и тогава телефонът ми отново извибрира. И отново беше съобщение от Майк.

"Не съм долу, от стаята ми те виждам, хах. Качи се, момчетата още спят и ми е скучно. :)"

Взех останалите картофки, за да ги занеса на Майк, а боклуците изхвърлих. Влязох в хотела и попитах на рецепцията къде е стаята на момчетата, а жената ме изгледа подозрително.

– Фенка ли си? – попита ме с повдигната вежда.

– Освен че съм фенка, съм гадже на Хемингс – усмихнах се доволно.

Рецепционистката ми каза номера на стаята, след като й затворих устата, и тръгнах към асансьора. Качих се на етажа на момчетата и започнах да търся стаята им. В следващия момент някой ми подсвирна и се обърнах, за да видя още сънения Майк, който се подаваше от стаята им.

Влязох при него и след като той затвори вратата, ме прегърна.

– Добро утро! – поздравих го аз.

– Здравей, русалке! А, ето така ще те наричам вече – засмя се той, а след него и аз.

Явно смехът не беше добра идея, защото събудихме Аш.

– Хей, колко е часът? – прозя се той.

– Почти седем – отговорих му.

– А, Нат! Ти си тук – облещи се къдрокоското, а с Майк се засмяхме.

**************

С Люк бяхме в стаята му, която делеше с Кал. Тъкмо се бяхме сгушили и нашият момент беше прекъснат от тропане по вратата.

– Кой е? – попитах.

И в следващия миг Кал нахлу в стаята.

– Май прекъснах нещо, продължавайте спокойно! – каза той и започна да се хили.

Русокоското го замери с една възглавница и Кал излезе, а аз се бях завила през глава.

– Свършихте ли? – провикна се Кал хилейки се пред вратата.

– Ами няма да ни оставиш, така че да! – викнах престорено ядосана.

***************

С Люк бяхме в стаята на Аш и Майк и те се заяждаха с нас.

– Е, Нат, готов ли е багажът ти? – попита най-накрая Аш.

– Ами почти... Трябва да си купя някои неща – отговорих му.

– Да тръгваме тогава – каза Кал ставайки от леглото.

***************

С Аш бяхме в една аптека, докато останалите ядяха сладолед. Накупихме нужните ми работи и излязохме, а отвън беше пълно с фенки. Момчетата дадоха автографи, снимаха се и тръгнахме към апартамента ми.

*************

Не след дълго седяхме на дивана и момчетата ми разказваха кои градове щяхме да посетим и за колко време щяхме да отсядаме.

– Мисля, че трябва да тръгваме към хотела, за да си стегнем и ние нещата. Какво се разбираме за след това? – попита Люк.

    – Аз имам около половин час още да се оправя и ще дойда при вас. После ще вземем такси. Съгласни? – предложих им аз.

– Става – съгласиха се всички.

****************

Пътувах към хотела в таксито. Спряхме и платих на шофьора, а той ми отвори багажника. Изведнъж двама бодигардове се появиха и взеха трите ми куфара и раницата. Кал ме чакаше на входа и отидох при него, а багажът ми остана при бодигардовете.

– Люк още се оправя – каза ми той, щом стигнах до него.

– Не се и учудвам – засмях се. – Да поръчаме такси.

Поръчахме две таксита и тъкмо щяхме да се качим при останалите, за да ги извикаме, и те се появиха. Излязохме пред сградата, такситата бяха пристигнали и бяха натоварени, само трябваше да сложим и сака на Люк. Качихме се аз, Люк, Кал и един от бодигардовете в едното такси, а в другото – останалите.

Бързо пристигнахме на летището и оставаше час до полета, затова си взехме по нещо за пиене и седнахме на пейките да изчакаме да ни повикат.

∞*±‡$£€¥~^§&¢₤₱

Хейо!
Ето я новата глава. Надявам се да ви харесва! :)(: Очаквайте втората й част много скоро! Извинявам се, ако има грешки.
Благодаря ви, че четете историята ми!
И не забравяйте – vote, comment and share!
\m/