An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Лукас, ти си идиот!

Нат:

Просто стоях и гледах... Исках да зарева, но в същото време и да размажа физиономията на Люк. В следващия момент се осъзнах и тръгнах да намеря останалите. Първо открих Аш, прегърнах го силно и го целунах по бузата, сдържайки сълзите си. Оставих го и тръгнах към Майк. Намерих го заедно с Кристин. Прегърнах и двамата, след което прошепнах в ухото на приятелката ми:

– Кажи им, че ги обичам и че съжалявам, но сега си замълчи – прегърнах я още веднъж и се насочих към Калъм.

Скоро го намерих и го прегърнах, заравяйки глава в гърдите му. Тогава не се сдържах и се разплаках. По време на турнето се бяхме сближили и той ми беше най-добър приятел, затова пред него можех да се оставя на чувствата си.

– Нат, какво има? Успокой се – говореше ми тихо Кал.

– Обичам те – казах му и го целунах по бузата.

Започнах да тичам през тълпата, а Кал ме последва, но скоро не го виждах зад себе си. Излязох от къщата и тръгнах към хотела. След по-малко от половин час стигнах, качих се в стаята ми, взех си багажа и отворих лаптопа, за да видя полетите. Имаше един след три часа – чудесно. Минах през автобусите на момчетата, взех останалия си багаж и хванах едно такси за летището.

Кал:

Тръгнах след Нат, но я изгубих сред тълпата, затова отидох при Люк, той щеше да знае къде е отишла. Намерих го в банята да си плакне устата.

– Какво ти става? – засмях се.

– Кажи на Аш да успокои братовчедка си – нахвърли ми се, когато Нат отиде до тоалетна.

– Лукас, ти си идиот! – креснах в лицето му.

Издърпах го от банята и тръгнахме из къщата да намерим останалите. Скоро се събрахме и Люк ни обясни какво е станало. Явно Нат го беше видяла и затова беше толкова разстроена.

– Момчета, Нат си тръгна – каза ни Кристин.

– Тя какво? Защо казваш това чак сега? – викнах на момичето, а после се обърнах към Люк. – Отивай да намериш гаджето си и не искам да я нараняваш повече, тя не го заслужава.

Той изхвърча от къщата на Али, а ние щяхме да говорим със самата нея.

Люк:

Излязох от къщата, качих се в колата, с която се движехме в Лондон, и я подкарах към хотела ни. Паркирах, слязох от колата и веднага видях един от охранителите ни.