An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Втори ден: Парти

Нат:

Събудих се сутринта и видях часовника срещу мен, който показваше 9:45. Всички спяха и не бяха мръднали през цялата нощ. Тогава не се сдържах и извиках:

– Макароните изстинаха!

Майк така се стресна, че падна на земята и повлече Аш и Кристин със себе си, а аз щях да се пръсна от смях.

– Много ли ти е смешно, малката? – усмихна се лукаво Люк.

След това с Кал ме вдигнаха и носейки ме, се затичаха към двора. Стана ми ясно накъде отиват нещата и се развиках:

– Момчета, не мога да плувам – но беше твърде късно, понеже в следващия момент бяхме в басейна.

Поне ме бяха чули и Кал ме държеше здраво през цялото време. Останалите скочиха при нас. Но къде беше Люк? Тъкмо щях да попитам Кал и някой ме дръпна за крака, така че цялата се потопих. Беше самият Люк. Той ме вдигна на раменете си и извика:

– Време е за бой!

Кристин се качи втрху раменете на Майк и се започна, а през това време Кал и Аш се гмуркаха и се опитваха да ни съборят. След половин час борба (или по-скоро лигавене) излязохме от басейна. Две минути след това телефона на Аш звънна. Той влезе в къщата и след още две минути излезе.

– Народе, днес нашият приятел Стивън има рожден ден и организира парти у тях. Искате ли да отидем?

– Защо не? Момичета, какво ще кажете? – попита ни Майк.

– Супер! – изписка Кристин.

– Тогава да хапнем и да се оправяме, защото Стив ни иска в 5 при него.

Отидохме в кухнята, въпреки че бяхме мокри, и си направихме закуска. След един час хапване и шеги решихме да се приготвяме. Качихме се по стаите си, но нещо ми просветна и отидох до стаята на Аш. Почуках и отворих вратата.

– Аш, трябва ли да сме официални? – попитах го.

– Ъм, да. Но не прекалено.

– Ок, мерси – затворих вратата и се върнах в стаята си.

Влязох в банята и след 15 минути спрях душа. Увих тялото си с хавлия и излязох от банята, за да си взема дрехи. След 10 минути ровичкане в гардероба се ядосах и си взех само бельо и тениска. Върнах се в банята и се облякох. Подсуших косата си и отново се върнах пред гардероба си. В този момент в стаята ми нахлуха Люк и Кал, които се караха за нещо.

– Нат, ти си справедлива. Кажи ни... – Кал замлъкна, оглеждайки ме. – Оу!