An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Най-щастливата ми сутрин

   На сутринта се събудих и не бях сигурна, дали случката от предния ден не беше само сън. Тогава получих известие, че 5SOS ще изберат победителките по-рано - след три дена. Вече ми беше ясно, че всичко е реално.

  Няма значение как прекарах следващите три дни. Нощта преди съдбовната сутрин през цялото време обикалях стаята си, нервирах се, ядох какво ли не, но накрая заспах.

   Към 10 часа сутринта телефонът ми звънна и беше Кристин.

   – Познай кой заминава за Австралия?! – извика силно в ухото ми.

   – Ти?! О, Господи, сериозно ли? – започнах да се радвам.

   – Не само... Поздравления и на теб! – продължи да се радва.

   – Ааааа, не е истина! – изписках и наистина не можех да повярвам.

   – Двете заминаваме и не може да бъде по-хубаво. Или пък може, защото заминаваме след два дена.

   После започнахме да крещим и така за около половин час, а аз се разревах. Щях да изживея мечтата си с най-добрата си приятелка. Звъннах на мама, татко и почти всички от родата ми, а във Facebook написах: "НАЙ-ЩАСТЛИВАТА СУТРИН В ЖИВОТА МИ! ОТИВАМ В СИДНИ, ЗА ДА ПРЕКАРАМ ЕДНА СЕДМИЦА С BFF-ТО МИ И 5 SECONDS OF SUMMER! ИЗПЕРКВАМ!" И изведнъж всички хора, които ми се подиграваха преди, ми станаха приятели,  но дори те не можеха да ми развалят настроението.

   Следващите два дена прекарах в приготвяне на багаж и след това се върнах в София (там живеех). Кристин също пристигна и последната вечер вдигнахме купон вкъщи.

   Сутринта станахме рано, защото бяхме едновременно развълнувани и притеснени.
Потеглихме към летището заедно с моите и на Кристин родителите, въпреки че те не искаха да ни пуснат толкова далеч сами. Стигнахме до летището и мама се разплака, но успяхме да я успокоим.

   След един час с Кристин бяхме вече настанени в самолета. После всичко ми беше в мъгла. Нямам представа колко време пътувахме,  къде се прекачихме или какво правих, само знам, че и двата ни полета закъсняха.

  ~В Сидни на следващия ден (неделя) през нощта.~

   На летището ни чакаше един огромен мъж, който държеше надпис: "Добре дошли, Кристин и Нат!". Отидохме при него, а той ни прегърна и ни се представи.

   – Здравейте, момичета! Аз съм Джеймс и ще съм ви бодигард и шофьор – представи ни се той.

   С Кристин се засмяхме и ние също му се представихме. После го последвахме до един черен джип и се качихме в него.

   – Сега тръгваме към къщата на момчетата. Вие искате ли нещо преди това? – попита ни Джеймс учтиво.

   – Не, мерси! – отговори Кристин, докато аз говорех с мама.

   След това заспах.

Изведнъж се стреснах от почукване на прозореца. Точно така – бяха Люк, Аш, Майк и Кал. Бяхме пристигнали пред къщата им. Слязохме от колата и последва групова прегръдка, в която аз се разтопих.

   – Добре дошли в нашата малка крепост! – казаха момчетата в един глас.

   Люк и Майк взеха куфарите ни и ни заведоха в стаите ни на втория етаж. Люк остави багажа ми в стаята ми и ми я показа.

   – Така, това е банята, гардероба, леглото и ако имаш нужда от нещо, ме повикай – после се усмихна.

   Ах, тази усмивка! Аз го прегърнах и му благодарих.

   – Хайде сега лягай,  за да имаш сили за утре – той отново се усмихна и излезе от стаята.

   Аз си разопаковах багажа и влязох в банята. После легнах и на секундата заспах.

   Кристин:

   Майк ми показа стаята ми, седнахме на леглото и започнахме да си говорим за какво ли не. Той беше толкова мил и забавен. Мисля, че се влюбих в него, хах. Докато си говорихме, Кал и Аш дойдоха да ни предложат нещо за хапване.

   – Минахме през стаята на Нат, но тя вече спи – каза Кал.

   – Ама, колко е сладка като спи –  засмя се Аш.

   После всички слязохме на долния етаж, за да гледаме филм. Настанихме се на големия диван аз, Майк, Кал и Аш, а Люк си беше легнал. В крайна сметка след половин час и ние си легнахме.

   Здравейте!
Иии какво мислите за тази част? Надявам се да ви е харесала. Сори, ако има грешки. Коментирайте, гласувайте и споделяйте! Благодаря ви! :)